Понякога юношата тласка предизвикването към самия себе си до степен да се заиграва със смъртта. Става дума за някои рискови поведения, които са опасни, понеже са често срещани. Те се простират от експериментирането с дрога, до необузданото сексуално поведение, като се мине през бягството и престъпното поведение. Бягството заслужава специално да бъде отбелязано, заради честотата си през юношеството и заради многопосочния си смисъл:
- При него несъмнено се разиграва едно тестване на силата, понеже юношата е наясно, че, рано или късно, родителите му ще узнаят къде се намира и ще започнат да преговарят. Има шантаж, който цели да задължи родителите да променят отношението си, да признаят, че са се заблудили.
- Страданието е не по-малко видно:„Бягството е вид самоубийство“, ми казваше един юноша. Наистина юношата, който си тръгва, вярва, че е загубил всичко. Той повече не понася някаква неприемлива ситуация, която му е причинена: това е особено вярно в случаите на инцест. Но аз познавах един юноша, който забягваше, за да избегне вълненията, които му докарваше прекаденото нежничене и обичливост на неговата майка, която не си даваше сметка, че той вече е възрастен индивид.
- Бягството е отсъствие-присъствие. Как по-силно да бележиш своето място, от това да го напуснеш? Това отсъствие задължава всички главни действащи лица да си задават въпроси. Бягството поставя проблем. И той не е еднозначен.
Родителите са наясно, че всеки етап от живота предполага нов риск. Банален пример за това: да пресечеш улицата съвсем сам, за да отидеш в „голямото училище“. Юношеството умножава подобен род рискове и понякога за родителите е трудно да разграничават рисковото поведение, което е несъзнаван опит за самоубийство, от нормалния риск, който те трябва да приемат. Като пример – младежи решават да заминат за Югоизточна Азия. Няма как да бъдат придружавани. Условията за подслоняване не са сигурни, районът е нестабилен. Но те дълго са подготвяли пътуването си, което ще им донесе незабравим опит. Родителите могат само да приемат това. И обратно – еди-кой си юноша решава да направи околосветска обиколка, без пари, без каквато и да било подготовка, защото животът му е празен откъм съдържание. Той заминава, без да предупреди никого, като беглец. Пътуването за него е заобикаляне на отговорностите и той бързо ще се прибере, защото, неснабден с виза, ще бъде върнат от границата. Друг юноша се впуска в рисков спорт какъвто е делтапланеризмът, обаче този спорт си има клубове и правила. А ако родителите му са така разтревожени, то е защото някакъв чичо на младия човек е загинал, когато го е практикувал.
Нерядко се създава впечатлението, че в нашите комфортни общества юношата търси инициацията, т.е. ритуали за преминаване в света на възрастните. И като не ги открива в обществото, той си ги изобретява сам.
Жан-Патрис има радикален лек срещу някои пристъпи на мрачно настроение: той се мята на мотоциклета и с бясна скорост го язди по магистралата. Тревогата от риска потиска тревогата от живота и лекува неговата „нервност“, нервност, от която впрочем се оплакват много юноши.
Ерик не успява, по думите му, да накара родителите си да го изслушат. Бягството го изкушава в деня, в който родителите му го отвеждат на консултация с психолог. Той се прибира сам у дома и поглъща съдържанието на бутилка уиски. Ще се размине само с една нощ, прекарана в болница.
Такива поведения, срещани почти изключително сред момчетата, се родеят с онова, което в средновековието се е наричало Божи съд и което е било почти универсално явление в различните цивилизации. Тази практика се изразява в подлагане на някакво физическо изпитание, което поставя живота в опасност и чийто изход е бил считан като отсъждане на Бога. Ако заподозреният се изплъзне от огъня, врящото масло или водата, то е …защото е невинен. Ако издъхне, това е „доказателство“, че е бил виновен.
Ролята на родителите, следователно, става особено трудна. Всъщност, как да се направи разграничение между едно провокативно поведение (което е прикрит апел) и едно преливащо от жизненост поведение? Това е сложен въпрос, понеже границата между двете понякога е неясна и плаваща. В подобни случаи може да се препоръча единствено диалогът: само той ще позволи да се направи разликата и, тук отново нека да добавим, че никога не е излишно да се потърси конкретна помощ от специалист.
Но във всеки случай остава в сила обстоятелството, че юношата е този, който сам трябва да извърши своите експерименти и че животът неизбежно е изтъкан от рискове.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“
Автор:
No Comments