Страхът при децата

Да сменим темата за малко: страхът при децата. Мо­миче на десет години се бои да отиде в стаята да си учи уроците, ако родителите са в друго помещение; не се ре­шава сама да си измие зъбите след ядене, когато майка й и баща й са например в кухнята; да се качи при приятел­ката си два етажа no-нагоре. Иска да я придружават ро­дителите или по-малката й сестра. Майката пита: „Дали причината не е в това, че докато бяха бебета, не сме ги оставяли сами и за пет минути? „.

Да, навярно всичко идва оттам, че и майката се е стра­хувала. Детето се идентифицира с нея и се изгражда като боязлива личност.

Жената уточнява, че тя самата наистина се бои много от катастрофи, пожар, газ, падания и т.н. Добавя: „Не ставям децата си да ходят сами да пазаруват. Забранявам им строго да слизат за велосипедите си в мазето (живеят в голям блок), защото се страхувам от скитни­ци. Многолюдните жилищни комплекси ме плашат доня­къде“.

Преди всичко не бива да се подиграваме на детето. Ви­наги да се осветяват тъмните места. Би могло да му се пода­ри окачено на шнур фенерче, за да може да си свети където иска; също така да му се предложи да нарисува какво го плаши или да сподели какво си мисли, защото е дете със силно развита фантазия, а не разказва какво си представя. Щом се страхува, нека майката да му каже: „Ела, ще отидем двете заедно. Нали виждаш, това са просто вещи…“. И да го накара да ги пипне! Струва ми се, че детето не се е научило да докосва предметите — както препоръчвам често, — и за­това остава в сферата на въображаемото, без сетивни впе­чатления. Когато проумее, че предметите имат очертания, че те са определени и могат да се обиколят; когато знае, че може да пипне всичко, то вече не се бои от онова, което си представя, защото познава вещите и разбира, че е възмож­но да се отнася с тях по различни начини. Съзнава, че има действителност и въображаемо и че те съвсем не са едно и също нещо. Ако обичате да смесвате реално и въображаемо просто за удоволствие, трябва да помогнете на детето да се научи да различава възможното от невъзможното, след като припокриването на тези две области му внушава стра­хове и му вгорчава живота. Дали в случая бащата не може да подтикне двете си дъщери да критикуват майката, която се страхува от всичко? Да се посмеят заедно на това. Да си предпазлив не означава да бъдеш обзет от страх от мними опасности.

Текстът е откъс от книгата на Франсоаз Долто “ Когато се появи детето“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.