В писмата от майки, които четем, даже и да се отнасят за многодетни семейства, рядко се споменават бащите. Да, дори понякога може да се помисли, че няма бащи.
Ето тогава писмото на един баща, който се е замислил над онова, което нарича „ бащина необщителност“. Той има чувството, че заради работата си бащите не могат да общуват с децата толкова лесно, колкото майките. И пише: » Смятам, че бащата може да покаже любовта си по-добре с физически контакт, отколкото с думи“. После обяснява: „Имам син на седем години и половина и дъщеря на шест, които отблъскват моите ласки и целувки. Смеят се и май ми се подиграват. Скоро обсипаха майка си с целувки, тръгвайки на училище, и аз показах, че ревнувам, а синът ми отговори: „Ти нямаш право на целувки, защото не си ме родил“.
Изглежда, всичко това създава големи проблеми на бащата.
Много е интересно, тъй като навярно и други бащи реагират така. Този господин е създал сам условията, от които сега страда, понеже любовта към бащата никога не се проявява чрез физически контакти. Разбира се, когато бебето е малко, може да ги има, защо не? Но много скоро трябва да се прекратят, или поне доколкото е възможно. Бащата следва да е онзи, който слага ръката на рамото и казва: „Сине!“ или „Деца!“, който взема на колене, пее песнички, обяснява картинките в книжките или списанията, разказва за живота, за всичко. Бащата също така обяснява причините за отсъствието си, мотивите да се постъпва така или иначе. Понеже той често е извън дома, детето предполага, че познава света повече от мама, която познава най-вече нещата вкъщи. Струва ми се, че този баща се държи с децата си като кърмаче, копнеещо за целувки. Именно затова те са стигнали до мисълта, че той не означава нищо в живота им.
Що се отнася до ролята на бащата за раждането, както неведнъж съм подчертавала, когато майката обяснява на две-тригодишното дете, че е било в корема й, не бива да забравя да добави: „Ала ти се оказа там само защото баща ти пожела да се родиш. Първо той пожела твоето раждане. Ти се роди момче. Ти се роди момиче. Но те заченахме ние двамата“. По-добре е да се употреби точната дума, „зачевам“, вместо думата „правя“, която при децата се използва предимно за изпражненията или за неща, които се хващат и изработват с ръце.
Да се върнем към този човек, който все още би могъл да оправи положението с децата си, като им каже: «Може би сте си помислили, че имам нужда да ме целувате. Обаче се лъжете. Смятах, че сте още малки, за да ви говоря и вие да ми говорите. Сега всичко ще се промени. Ако искате» ще ви извеждам, ще ви водя – заедно или поотделно, да гледаме интересни неща“. (Защото момчетата и момичетата имат различни интереси.) Но нека бащите знаят, че могат да спечелят любовта и уважението на децата си не с физически контакт, а най-вече с думи.
Текстът е откъс от книгата на Франсоаз Долто: „Когато се появи детето“
No Comments