Телесни удоволствия при детето

Какво ще рече изразът, че детето е „перверзно- полиморфно“, практически навлязъл във всекидневния език, откакто Фройд го употреби? Не че детето е перверзно в смисъла на характерологична аномалия, а фактът, че детето изпитва многобройни телесни удоволствия, титулувани от Фройд като „сексуални“ в широкия смисъл на термина, но които, разбира се, все още не са генитални. Почти никой в наше време не се шо­кира че на сученето или още на обстоятелството, че де­тето не задържа изпражненията си може да се придава еротичен смисъл, преди даже пубертетът да е настъпил за да позволи естествената хегемония на гениталните части. Именно това, впрочем, е било квалифицирано като „полиморфна перверзност“ и самият успех на този израз сякаш го превръща в истина. В резултат, сега се проявява склонност не само да се счита за нормално онова, което все още е било скандално преди петдесетина години, но и да се приписва на споменатата детска сексуалност един зрял сексуален смисъл, каквато тя не притежава.

Историята която следва ще се стори невероятна Ако я разказвам обаче, то е защото тя осветлява моите думи по изумителен начин и защото аз можах да я проверя. Ще спазя, разбира се, не само професионалната тайна, но е необходимата дискретност. Жан е на 6 години. Той е в първи клас. Родителите му са силно въвлечени в каузите на асоциативни организации за хуманитарна помощи чес­то отсъстват. Жан е най-малкото от общо пет деца, той често кани съученици да нощуват у тях. Един от тях не­отдавна се оплакал, че Жан поискал от него фелацио и тъй като получил отказ, сам му предложил това. Те изглежда не могли да спят през нощта заради тъмното. Други роди­тели се оплакали от същото явление. Родителите на Жан реагират със смях – става дума за деца, казват те, нали и самият Фройд е нарекъл детето „перверзно-полиморфном. Всичко това няма никакво значение според тях. Онова, ко­ето те може би не знаят е, че същото нещо се разиграва у тях между по-големите и по-малките деца и че тотална­та липса на така наречената фрустрация предизвиква у Жан страдание, което му изглежда неоснователно наложе­но от другия, от неговия малък съученик. Човек се опасява към какъв характер това рискува да го тласне по-късно, без да говорим за последваща перверзия, впрочем – малко вероятна, въпреки конкретния контекст.

Този невероятен пример настоява за коментар. Липсата на родителска реакция в този случай съвсем не е толерантност и снемане на вината, както си ми­слят те, напротив, тя е извор на страдание у самото дете, което няма забрани. Това в действителност се свежда до признаването на зряла характеристика на тези сексуални прояви (които те действително при­емат, понеже няма никаква бариера, поставена на пътя на удоволствието). Подобно поведение по парадоксален начин означава неусетно отричане на самото понятие за детска сексуалност, превръщайки едно частично и игрово в началото си удоволствие в сексуална връзка.

Обаче детето се нуждае от такъв защитен период, какъвто представлява детството, през който то да може да се изгради под закрилата на възрастните.

Ще си спомням винаги за онова 11-годишно момче, наско­ро получило първата си нощна еякулация, която бележеше навлизането му в пубертета. Тъй като имаше тъжен вид, аз го попитах защо и той ми отговори: „Имам чувството, че не съм се възползвал достатъчно от моето детство!

Да се възползваш от своето детство означава да бъ­деш пощаден от зрялата сексуалност, а преди пуберте­та тази защита трябва да бъде осъществена от родите­лите – наистина, срещу външната среда, ала по някакъв начин – и срещу тях самите. Родителите следва да откри­ят думи с които да обяснят на детето си, че онова, което му се забранява сега, то ще може да открие и да избере по-късно. Може би понякога безпомощните родители се за­трудняват да знаят как да отреагират на някои поведе­ния. Това видяхме във втора глава, където Жил пита баща си за произхода на закона за забраната на инцеста. Вярно е, че след като неговият произход е в най-висша степен от културно естество, то този закон изглежда едновремен­но очевиден и труден за обяснение. Ето защо също трябва да се умее на детето да се казва, че има и правила наложе­ни ни от другите, които следователно идват отвън и ко­ито ни се налага да съблюдаваме, ако живеем в общество. Понякога също на детето може да се каже че „това е така, а не иначе!, че за момента няма обяснение!

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment