Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Съвременните родители и детската сексуалност

Наистина не е толкова далеч времето, в което отно­шението на родителите спрямо мастурбацията се опре­деляше от болнава натрапливост. В ушите ми още звучат свидетелства, които днес предизвикват смях: еди-кои си родители примерно нахлузвали вечер на ръцете на мом­чето си дебели еднопръстови ръкавици с нареждането да ги държи над завивките. Други направо привързвали но­щем китките на детето за таблата на леглото, а вър­хът на всичко бил, че то покорно си протягало ръцете. Заплахата за кастрация също не е така отдалечена в ко­лективната памет. Някои майки размахвали ножа за хляб като заплаха срещу „лошите навици“, други, по-образовани, се позовавали на лекаря или на хирурга. Любопитно, но изоставянето на подобни привички не в смекчило страха от тази заплаха в несъзнаваното. Трябва да се допусне, че тя играе някаква организираща роля в него, защото между впрочем заместителят, какъвто представлява обрязването, е добре внедрена у някои народи ритуална, религиозна или културна практика.

Можем, разбира се, да се запитаме какви страхове биха могли да бъдат разсеяни от тази заплаха и потис­кане. Всъщност ако онанизмът, както се е твърдяло, бил отговорен за маса болести, чийто списък фигурирал в на­учните трудове, той бил също така, както се е мислело и първоизточник на най-тежките душевни заболявания. Ала зад тези опасения постоянстват, ако мога така да се из­разя, други, свързани със самата сексуалност. Както го из­казва синонимен френски израз, мастурбацията е самотно занимание, което временно елиминира необходимостта от другия. И тук за родителите съществува въображаема опасност, която не е за пренебрегване. Но е вярно, че (причина за едни или последица за други) тази практика при­дружава някои смущения и състояния на дълбока самота.

Ала има и нещо повече. Ако в наше време детската сексуалност има правото да бъде призната, ако вече не се отрича наличието на ерогенни зони, то връзката на тази зачатъчна и частична „сексуалност“ с психическия живот на детето си остава трудно приемлива за роди­телите. Дори и ако те са „отворени“ и начетени, дори и ако познават и признават оралния, аналния или гени­талния стадий, на тях им е трудно да схванат в тези прояви на кърмачето или на детето едно целенасочено удоволствие. Не само че ги разбираме, но така е и по-добре. Първо, защото психическият живот на детето принадлежи на него самото, после – защото този психи­чески живот е несъзнаван и трябва да бъде предпазен от всякакво нахлуване от страна на възрастния. Вулгаризацията на психоаналитичните понятия за жалост често има за ефект да допусне родителите да узурпират об­ластта на най-интимното на детето, чиито думи или поведение се подлагат на примитивни интерпретации. Днес много се говори за сексуални злоупотреби, за физическо малтретиране, но думи, които опустошават, са също така опасни. Впрочем, те са сходни и сексуалните злоупотреби постоянно се обгръщат в една не-изказаност, в едно мълчание, които се родеят с тези словесни опустошения. Поради тези и други причини, когато са­мите родители на детето са психоаналитици, щом до­ловят някакво страдание в думите му, те го поверяват на някой колега. Това позволява на тях самите да про­дължат собствената си възпитателна задача, която се състои основно в това да се насърчава желанието на де­тето да напредва, тоест – да изостави инфантилните регресивни удоволствия, за да ги замени с интелектуал­ни и емоционални такива, приемани за по-висши.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment