Мастурбацията

Тази дейност може да приеме най-различни форми. Да се завърнем накратко върху „вредността“ от мас­турбацията. Автоеротизмът е нещо нормално у малко­то дете, което открива своето тяло и половите си ор­гани. Родителят може простичко да му обясни, че както никой не излага на показ половите си органи, така не си играем с тях пред останалите. Вниманието на детето ще се насочи към други дейности във възрастта към 5-6 години. Ако научният напредък е отхвърлил нейните евентуални чисто медицински или психиатрични после­дици, то все пак психичните болести (най-вече когато, уви, и в наши дни те все още познават ужасите на изоли­рането и на промискуитета) практически винаги се съ­пътстват при децата и юношите от мастурбационни дейности, чийто регресивен и компенсаторен характер ще се п(р)ояви незабавно. Впрочем, този характер не при­дружава само тежките психиатрични страдания, той се наблюдава също и в случаи, в които у детето преобла­дава чувството за изоставеност и самота, независимо дали то е основателно или не. Ето случаят на Софи:

Софи, на 4 години и половина, е плод на свободна връзка на майка и, последвала първия и брак, от който тя има две дъщери на 15 и на 13 години. Софи изпитва проблеми в общуването с другите деца. По време на бременността майката разбила депресия, защото както сама казва „била с усещането, че я очаква сама.“ Софи е имала сърдечни про­блеми при раждането и се наложило да я реанимират, тъй като била с малформация, която в рамките на 10-ина дена се ограничила по естествен път. Тя е хранена със сонда и получила първия си биберон едва на месец. Във възрастта от три до шест месеца Софи не понасяла да излиза извън къщи и предизвиквала повръщания. Още съвсем малка, тя била непрестанно превъзбудена и се нахвърляла на бебе­тата да ги целува. Майка и, все още угнетена след раж­дането, приема медикаменти, а Софи непрекъснато шари насам-натам. Въпреки че са разведени, бащата остава присъстващ и претендира, че няма проблеми с дъщеря си. Един ден обаче, силно раздразнен от нейната двигателна нестабилност, я сплашил по ужасен начин. Той споделя, че срещнал майката на Софи в момент, когато самият той не се чувствал добре. А също, че когато Софи била съвсем малка, жена му го изгонила и заминала за чужбина, а при завръщането и малката не искала вече даже да се храни и мастурбирала непрекъснато. Това съответства на период в който тя отказала храната и се наложило да я хоспитализират. Мастурбацията продължи известно време, но значително намаля, за да изчезне напълно след няколко срещи – малката посещава една психоложка, към която се е привързала силно и се облива в сълзи, когато се налага да пропусне сеанс.

При подобен род автоеротизъм, същинска терапия и очевидно компенсаторен, не става дума да се намесваме по забраняващ начин – срещите бързо ще запълнят афективната липса, която ще може тогава да бъде изразена, а от­там да доведе до изчезване на тревожещото поведение.

Един ден училищен лекар ми се обажда по спешност, за да ми сигнализира за случай с малко момиченце, чието поведение едновременно безпокои и скандализира учи­телката. Соня всъщност мастурбира в клас по толкова очевиден начин, че възрастните не знаят какво да кажат и са притеснени спрямо останалите ученици. Препода­вателката на първокласниците е имала колебания преди да се обърне към училищния лекар, но сега не издържа повече u моли за спешни мерки. По време на консулта­цията в която става въпрос за семейни проблеми, Соня съумя да говори и всичко влезе в ред без дори веднъж да се спомене за сексуалност или за мастурбация.

Този случай е показателен, защото по-добре даже от примера със Софи посочва второстепенния и успо­коителен характер на подобно поведение, което обаче понякога може да изисква по-вмешателска позиция. Дос­татъчно е в такъв случай да се обясни на малкото мом­че или момиче, че той (тя) може да прави каквото иска с тялото си, когато е съвсем сам(а), но че не ще и дума да го върши пред всички останали. Такова поведение на възрастния трябва да се следва едва когато останали­те подходи са били изчерпани.

Това ни отвежда към съвсем друг тип мастурбация, която е част от цялостно ексхибиционистично поведе­ние, свързано с други проблеми.

Майката на 14-годишния Венсан е алкохоличка, коя­то след терапия за дезинтоксикация решава да се раздели със съпруга си. Венсан е в пълен сговор с майка си, споделя и за всичките си приключения с жени, с „тре­ви“ и за трафика, който се осъществява около колежа. Майката се безпокои когато го намира с отнесен вид и зачервени очи и не може да се удържи да не тършу­ва из стаята му. Макар и привърженичка на диалога до степен на най-съмнително съучастие, тя все пак е раз­тревожена от подобно нагнетяване на обстановката. Разбира се, тя забелязала, че Венсан мастурбира прека­лено, защото намира тениски напоени със сперма!

В конкретния случай сме изправени пред едно съу­частие майка-син граничещо с интимност, която опре­делено трябва да се квалифицира като инцестна. Тук забраната липсва колкото на майката, толкова и на сина, а бащата, (от)далечен, изглежда напълно отсъст­ващ от дебата. Дълги седмици ще трябва да се под­помага тази майка, за да се освободи от чувственото си съучастничество, без при това да се предприемат брутални мерки. Следва да се добави обаче, че във въ­просния случай помощта на една възпитателна съдебна мярка (АЕМО) бе особено удачна, за да се наложат граници на това момче, което започваше опасно да от­бягва училището.

Както се вижда, показната мастурбация, съществе­но различна от обикновената юношеска мастурбация, далеч не е еднозначно поведение. Според начина по който се представя (откровено ексхибиционистична в нашите примери) тя изисква от страна на възрастния много фино нюансирани позиции. И в този смисъл съм прият­но изненадан от сдържаността на съвременните майки, които примерно в деликатната ситуация на бащино от­съствие, с пълно право не се ентусиазират да засягат този проблем директно със синовете си, а минават през посредничеството на някоя трета личност.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment