Размяната на милувки

Франсоаз Долто съвсем основателно е твърдяла, че всеки напредък у детето, всеки достъп до по-висш стадий е продукт на забрана (именно по този начин аз превеждам нейния израз „символигенна кастрация“). Защото детето, също подвластно на удоволствието, може да бъде погъл­нато от усещания, които не е в състояние да овладява. И на възрастния се пада задачата да го придружава, като постави ограничения в подходящия момент. Нека вземем един простичък пример, този с размяната на милувките. Не е добре както тя да се удължава прекалено във време­то, така и внезапно да се прекрати, едното и другото, впрочем, обвързани в примера, който ще последва.

На 11 години, Патрис продължава да се катери в скута на майка си. Той е много обичлив и има силна връз­ка с нея. Навярно внезапно осъзнала сексуалното удо­волствие, което той изпитва при тези проявления на обич, един ден майката рязко го „отмества“настрани като му заявява- „Стига толкова, ти вече си голям!“ От което Патрис, който не си е давал сметка за това удоволствие, или пък го е намирал за „нормално“, е бил травматизиран за дълги години, без да е наясно защо.

Този пример онагледява напълно онова, което по-горе назовах разлика между разправа и забрана. За разлика от разправата, която забранява брутално, забраната обяснява и то – преди чувствата да добият размерите, когото току що описахме. Забраната изисква най-напред ръзрастният да не се бои от сексуалността на детето, а после също така – да не я благоприятства по неумес­тен начин. Именно в този смисъл забраната (добре фор­мулирана) се отнася колкото до детето, толкова и до родителя. Родителят също (но без да фрустрира) тряб­ва да съумява да слага край на поведения, които са били потребни в предходен период и даже незаменими за вся­ка чувствена връзка, но които рано или късно трябва да намерят своя естествен завършек.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment