Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Детската сексуалност не е зряла сексуалност

Детският живот, основа за социалния начин на жи­вот, налага правила както на възрастните, така и на децата. Те обаче видимо не са едни и същи. И във всеки случай, изискват, както е казвал Газади, онзи, който ги прилага, също да ги уважава. Това уважение не е само формално или фактологично, то трябва също така да бъде духовно и безусловно. Двата аспекта всъщност са свързани и който съблюдава формата, но без да уважава същината, предава думите с поведението си и предиз­виква истинско объркване у детето. Също така обаче не бива да се прекалява и детето да се превръща в собст­вения ни цензор. Това се случва по-често, отколкото се предполага и някои деца примерно стигат до там да крият кутиите с цигари от страх, че татко или мама „ще хванат рак“. Тази тенденция впрочем се подсилва с напредъка на екологията, защото детето по природа е поддръжник на екологизма.

Освен това семейният живот все повече е склонен да се върти около децата. Това също не е абсолютно благоприятно за децата, както и за възрастните -техният начин на живот не следва един и същ ритъм и някои деца са очаровани, когато родителите им из­лизат сами заедно. Тази еволюция, дали е случайност, или не, се движи в комплект с увеличаване на броя на семейните раздели и именно така наречените повтор­но изградени семейства нерядко успяват да привнесат необходимата дистанция между родители и деца. Тази дистанция е потребна също за да могат родителите да налагат на децата си полезни правила. Не съществу­ва, за щастие, семейна демокрация. В семейството не всички са равни и трябва умение да се приема и уважава това естествено неравенство.

Сферата на сексуалността илюстрира особено до­бре тази бележка. Детската сексуалност, макар и при­зната като такава, не е сексуалността на възрастен. За да се превърне в зряла, детската сексуалност се нуждае от бариери. Повече от всяко друго нещо, сексуалността е отношение, тя даже трябва да се свърже с най-значи­мото от тези отношения, а именно – любовта. Обаче това свързване не става от само себе си, а у някои инди­види двата аспекта са почти напълно разделени, което се превръща в извор на дълбоко страдание. Такова съчетание може да се извърши само и благодарение на една родителска двойка, която е достатъчно обединена (за да вдъхне на детето желанието да я подражава), доста­тъчно различима помежду си, за да може разликата да влезе в ход в по-сетнешния любовен избор на детето и достатъчно отдалечена от него, за да може раздялата с родителите постепенно да се осъществи.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment