Детският живот, основа за социалния начин на живот, налага правила както на възрастните, така и на децата. Те обаче видимо не са едни и същи. И във всеки случай, изискват, както е казвал Газади, онзи, който ги прилага, също да ги уважава. Това уважение не е само формално или фактологично, то трябва също така да бъде духовно и безусловно. Двата аспекта всъщност са свързани и който съблюдава формата, но без да уважава същината, предава думите с поведението си и предизвиква истинско объркване у детето. Също така обаче не бива да се прекалява и детето да се превръща в собствения ни цензор. Това се случва по-често, отколкото се предполага и някои деца примерно стигат до там да крият кутиите с цигари от страх, че татко или мама „ще хванат рак“. Тази тенденция впрочем се подсилва с напредъка на екологията, защото детето по природа е поддръжник на екологизма.
Освен това семейният живот все повече е склонен да се върти около децата. Това също не е абсолютно благоприятно за децата, както и за възрастните -техният начин на живот не следва един и същ ритъм и някои деца са очаровани, когато родителите им излизат сами заедно. Тази еволюция, дали е случайност, или не, се движи в комплект с увеличаване на броя на семейните раздели и именно така наречените повторно изградени семейства нерядко успяват да привнесат необходимата дистанция между родители и деца. Тази дистанция е потребна също за да могат родителите да налагат на децата си полезни правила. Не съществува, за щастие, семейна демокрация. В семейството не всички са равни и трябва умение да се приема и уважава това естествено неравенство.
Сферата на сексуалността илюстрира особено добре тази бележка. Детската сексуалност, макар и призната като такава, не е сексуалността на възрастен. За да се превърне в зряла, детската сексуалност се нуждае от бариери. Повече от всяко друго нещо, сексуалността е отношение, тя даже трябва да се свърже с най-значимото от тези отношения, а именно – любовта. Обаче това свързване не става от само себе си, а у някои индивиди двата аспекта са почти напълно разделени, което се превръща в извор на дълбоко страдание. Такова съчетание може да се извърши само и благодарение на една родителска двойка, която е достатъчно обединена (за да вдъхне на детето желанието да я подражава), достатъчно различима помежду си, за да може разликата да влезе в ход в по-сетнешния любовен избор на детето и достатъчно отдалечена от него, за да може раздялата с родителите постепенно да се осъществи.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“
No Comments