Няколко са причините, които обясняват затруднението на родителите да накарат децата си да ги разберат, т.е. да им се подчиняват. Както виждаме, съществува проблем на езика, но този езиков проблем разкрива, че всъщност всеки сякаш живее в собствен свят и че да се говори е по-трудно, отколкото да се действа. Разбира се, когато казвам „да се говори“, това означава да се говори истински, не като в ежедневието, където действия и думи са погълнати от рутината.
Втората причина е свързана с възпитателните различия на родителите. Когато всеки родител има гледна точка която анулира тази на другия, това възпрепятства възможността на детето да му бъдат предадени ясни обяснения.
Франк, красиво момченце на 7 и половина години, е най-малкият в семейството. Той има две сестри, едната на 20 години от първия брак на бащата, а другата на 11. Майката, детегледачка, не си дава сметка, че го покровителства прекалено, но допуска, че го обожава, Франк е изпитвал известни затруднения с произнасянето, но сега се справя добре в училище, въпреки че проявява някаква мудност. Бащата се оплаква, че жена му „отстъпва пред всичките му капризи“, че се занимава с неговите домашни от сутрин до вечер. Той го намиpa за недостатъчно войнствен за момче и за твърде обичлив. Впрочем Франс спи с куклата на сестра си, от което бащата е вбесен. Попитан от майка си, Франк и отговаря: „Не искам да се разделям с куклата си, иначе имам кошмари. Ти си късметлийка да спиш с някого, който диша! Аз бих искал да спя с някого!“
Именно затова подобни родители имат нуждата да се видят с психолог за детето си: той ще може да срещне гледните точки, валидни и двете, понеже са съсредоточени върху детето.
И накрая – някои родители се чувстват смътно виновни да принуждават детето си, смятат че го подлагат на изпитание. Те не поемат отговорността за своята власт. Детето не се заблуждава в това и не се подчинява.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“
Автор:
No Comments