Онова, което подбужда детето към нарушение, най-често е тревогата на родителите. Тази тревога е сляпа, те се опасяват, че детето няма да напредва в клас, че няма да е добре възпитано, че по-късно няма да си намери работа. Родителите не си дават сметка, че подобна тревога, която е заразителна, ще блокира детето и ще има обратния на очаквания резултат. Когато достигнат предела, родителите могат единствено да насилват нещата, да задължават детето със заплахи, с наказания, с бой, даже с хитруване.
Понеже родителите на Клод забелязали че момчето им методично прави наопаки на това, което му се разпорежда, те взели (рискованото) решение да му нареждат обратното на онова, което всъщност желаели той да стори. Например те му казвали: „не яж това нещо!“…, за да го изяде той.
Но ако детето обикновено проявява почти природен стремеж да не се подчинява, едва ли не „за да види“, то има също така съвсем естествената склонност да се подчинява и да се опитва да се съобразява с онова, което възрастните желаят. Понякога даже детето си самозабранява много повече неща, отколкото го правят родителите му и подобно поведение с основание ги тревожи.
Александър е най-голямото от три момчета. Той е доста дребен на ръст и родителите му са го консултирали в педиатрия. Александър е очарователен, но много затворен и плах. Той също е муден, трудно заспива вечер u трудно се събужда сутрин. Изяснило се, че в училище съучениците му го закачат, но той не бил посмял да се оплаче. Щом родителите се намесили, това се преустановило. Александър не се чувства тъжен, но има такъв изглед. Той е педантичен и перфекционист. И преди всичко счита, че е негово задължение да служи за пример на братята си. Възприеман като образец от родителите си, той се нагърбва с тази роля отвъд техните очаквания. Наистина, той не издава братята си когато извършат някоя глупост, но страда лично от това и се опитва да ги вразуми. Когато му дадат джобни пари, той има грижата да не похарчи всичко, даже ако теоретично може да си го позволи. Накратко, както гласи поговорката, той е „по светия и от папата“ и родителите, които в началото са се забавлявали, сега се питат какво трябва да се прави.
В конкретния случай забраната е отишла отвъд своята прицелна точка. Детето е много по-сурово към себе си, отколкото са неговите родители. Подобно поведение издава начало на патологично организиране на личността. Това може да бъде обратимо, ако се подхване навреме, и Александър съумя сравнително бързо да преоткрие едно по-нормално поведение за дете на неговата възраст. Но е интересно да се констатира, че такъв тип поведение не се забелязва непременно при строги родители. Даже наопаки, което трябва да навежда на размисъл: всъщност често, когато родителите не са достатъчно строги, детето се наказва само. Или по-точно: най-вече когато родителите са изпълнени с възторг от детето (нерядко, впрочем, любимец на майката) в някакъв смисъл то се опълчва срещу себе си. Имаме усещането, че детето изобретява ролята на бащата, роля, която то изпълнява както за себе си, така и за останалите.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“
Автор:
No Comments