За думите и действията

Думите и действията трябва неуморно да се допъл­ват във всяко едно възпитание. Самотните действия съз­дават у детето мълчаливи запитвания и преди всичко го правят пасивно. А приказки, непоследвани от действия, буквално покваряват словото и водят до истинска психо­логическа глухота у детето, което уподобява думите на възрастния на пустословие. Впрочем детето има потреб­ност постоянно да изпробва действителността на оно­ва, на което го учат: на него му трябват колкото доказа­телства, толкова и ограничения. То има нужда да тества дали казаното от възрастните е вярно, от което родите­лите съвсем основателно се страхуват. Обаче ако детето си помисли, че възрастният го лъже, каква стойност ще придаде то на подобно предупреждение? (Именно затова лъжата на възрастния има абсолютно обратен ефект вър­ху детето от предварително предвиждания резултат и прилича на маневра, която цели да го измами.) В действи­телност проблемът (и единственият, който се поставя) е този да знаеш как, с какви изрази да накараш едно дете да те разбере. Защото децата разбират много повече неща, отколкото възрастните си представят. Просто послед­ните изпитват затруднение да намерят думите, с които да им обяснят. Следва също да се каже, че възрастните са притеснени от идеята, че могат да смутят детска­та душа. Още повече когато децата понякога се изправят пред неудобствата от съвместното съжителство.

Ето един пример за подобен род обяснения между възрастен и дете и за начина, по който то може да се преведе, да се каже на езика на детето.

Седрик, на 3 години, спешно е доведен на консултация при педиатъра, заради упорито безсъние, което добива обезпокоителни размери. Педиатърът поверява същия ден семейството на психоаналитичния консултант, на когото силно разтревожените родители разказват как по тяхно мнение всичко е започнало. Според тях Седрик ги е изненадал в момент на сексуална близост и отто­гава именно датира въпросното безсъние. Тогава психо­аналитикът превежда на езика на детето онова, което неговите родители са му разказали, и, за всеобщо смай­ване, Седрик веднага заспива в техните ръце!

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.