Забраната е необходимост

Най-напред – изглежда че забраната е необходима за възпитаването, но твърде бързо става ясно, че кол­кото авторитетът на родителите е по-солиден, тол­кова по-малко на тях им се налага да формулират забрани.

Във всичките примери, които описах, обаче е налице връзка между липсата на авторитет и трудностите на детето или на юношата. Тези трудности могат да започнат много рано, още от възрастта на детската градина, ще рече – от самото навлизане в социалния живот, а детската градина вече представлява едно микрообщество – с неговите водачи, интелектуалци, жертви и пр. Но затрудненията могат да се превърнат в истински смущения, ако не се преодоляват. Сред тези смушения страховитата психомоторна нестабилност изисква голяма мобилизация от страна на семейство­то, за да се лекува другояче, освен с медикаменти. В периода на юношеството пък тези затруднения биват сблъсъци с родителите, рискови поведения и пр.

После – трудно е да се установи откъде произтича липсата на авторитет. Разбира се, лесно е да го припи­шем на бащата, защото за него се предполага, че го при­тежава. Впрочем, когато разговаряме с бащите си да­ваме сметка доколко подобно отдаване е културално и психологическо. Как и къде човек се учи да бъде баща? Някои поставят въпроса съвсем чистосърдечно. Видно е, че в тази област също опитът е най-меродавен. Впрочем, в преобладаващата част от случаите, собственият баща на бащата е изразил слабостта си зад строго и автори­тарно поведение. И впоследствие, в семейната си двойка, бащата ще се натъкне отново на проблеми, които е смятал за завинаги отстранени. Оттук насетне, в ро­дителския етап на съпрузите, майката ще се опитва да компенсира тази дефектност във функционирането, ако ли не да я замени изцяло! Налице е това, което именувах изопачено циркулиране на родителските предписания, обезценяване на бащата в думите на майката или онази слабост, срещу която воюват и двамата родители.

Накрая-и най-вече – въпросът „защо да се забранява?“ намира отговор в поведението на децата и на юноши­те извън семейната среда, т.е. преди всичко в училище. Често именно там се разкрива липсата на авторитет, от която детето е страдало. То всъщност го показва, като провокира наложения авторитет, сякаш в търсене на противодействието, което му е липсвало. В дейст­вителност примерите са изключително многообразни, но винаги са осъществими полезни съпоставки между по­ведението на детето у дома и в училището (колеж или лицей). Някои деца, привидно кротки у дома, се развилняват в училище, а други, непоносими у дома, са образцови навън. Всички тези поведения всъщност разкриват как детето се изгражда като се тръгне от бащата, от май­ката и от двойката, която те оформят.

Забраната, в широкия смисъл на думата, следова­телно е основна в три области:

– Възпитанието: няма възпитаване без забрана;

-Живот в обществото, тоест другаде извън семей­ството, най-напред – в училище и то още от детската градина;

– И накрая – психическото здраве.

Може да се твърди, че всякакви леки или тежки сму­щения на детето, като се почне от баналната нестабилност, та чак до тежките разстройства на личност­та, произтичат от липсата на забрани (да не се бъркат те с наказанието).

Текстът е откъс от книгата на д-р Деларош „Родители, осмелете се да кажете Не!“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.