Детската градина предоставя един от най-първите поводи да се живее в общество извън семейството и още от този момент характерите се утвърждават! Някои деца се държат като господари!
Петгодишният Сирил е в предпоследна група на детската градина, а родителите му са привикани от учителката. Всъщност той запокитил по нея стол след някакво смъмряне. Сирил не търпи и най-малкото противопоставяне. Но когато се занимават единствено с него, той е кротък, внимателен, открит и усмихнат. У дома родителите са безпомощни и вече не знаят как да го подхванат. Той е единствен син и „всичко се върти около него“, тъй че родителите стигат до там да се карат и даже определят, че двойката им е застрашена! Ето защо те приемат съвета на учителката и се консултират за втори път. Родителите твърдят, че Сирил е агресивен и привидението на анормалността се прокрадва през техните приказки. При все това Сирил е обаятелно русо дете, много присъствено в разговора и възхитено, че с него се занимават.
Себастиен е на същата възраст и тероризира групата си. С употребата на сила той принуждава да бъде зачитан и нищо не го възпира. Себастиен не понася да бъде малък, възпроизвежда всичко, което правят възрастните, в това число – да се опитва да пуши. За разлика от Сирил, Себастиен има по-малък брат. Сутрин и двамата се нахвърлят върху закуската, затръшват вратата, когато излизат, удрят се и при най-незначителния повод, накратко – държат се като зверчета. Майката дори не смогва да формулира някаква забрана и те вече са я нарушили. Тя „реве“ и се изтощава напразно. Когато остане сам, Себастиен е чаровен малчуган, който силно желае да разговаря с възрастния, при условие, че майка му напусне стаята!
Сирил, както и Себастиен, са в центъра на семейството. Впрочем, родителите на Сирил не могат вече да се уединяват, откакто той ги е изненадал, като е влязъл в спалнята им. Що се отнася до Себастиен, той дотолкова е бил разстроен от раждането на малкото братче, споделя пред мен майка му, че тя не смее да се нагърби с трето дете и впрочем тя възнамерява да се допита до неговото мнение!
Въпреки че са родени в много различна среда (бащата на Сирил е шофьор, а майка му е счетоводителка, докато майката на Себастиен е преподавателка по литература, а баща му – инженер) тези двойки родители и в двата случая имат подчертано специфичен профил. Майките са сърдечни и тревожни и двете в ситуация на превъзходство спрямо съпрузите си, както и малко по-възрастни от тях. От своя страна бащите са присъстващи, чувстват се напълно ангажирани в ситуацията, обсъждат със съпругите си възпитателните проблеми и изобщо не са безлични. В замяна, всеки от тях е имал проблем със собствения си баща. Таткото на Сирил е най-малкият син в семейство с три момчета, неговият баща бил изключително строг и често прибягвал до телесни наказания. Що се отнася до майка му – тя проявявала такава студенина, че той още си я спомня с насълзени очи. Роден в многобройно семейство, бащата на Себастиен също няма добър спомен от своето детство: така той взел решението да бъде по-Внимателен със собствените си деиа и да не ги наказва, освен с основание.
Сирил и Себастиен са в добро физическо и психологическо здраве. Те имат желание да научават в детската градина, която с удоволствие посещават. Но и в двата случая родителите са безпомощни и животът у дома се е превърнал в някакъв ад. Какво се случва всъщност в тези семейства? Какво може да се направи? Когато са безсилни, родителите крещят и когато излязат извън кожата си, раздават шамари или плесници по задника. Тук не е въпрос да търсим кой е отговорен, а кое прави така труден живота на тези родители.
Впрочем още тук внимателното изслушване позволява да забележим, че майката на Сирил винаги е изпитвала затруднения да се разделя с него. Тя го осъзнава, понеже споделя, че на Сирил му било трудно да я напуска, за да ходи на училище и че за нея било същото. За майката на Себастиен нещата са пo-усложнени. Тя била решила да се отдаде изцяло на грижите за първото си момче и уверява, че наистина се изтощила да удовлетворява всичките му искания. Тя също е живяла в многолюдно семейство, което може би обяснява горното. Във всеки случай, когато второто дете се родило, тя физически била принудена да се занимава по-малко с първродното. От което тя освен това страдала за него. Но в същото време майката установила, че второто дете (което също не поглъщало изцяло нейното време), не страдало от това и че, наопаки – то по-малко плачело, отколкото първото.
Какво, в действителност, става? И в двата случая нито авторитет, нито влияние, още по-малко пък обич, липсва на тези малчугани. В замяна обаче е налице проблем в циркулирането на родителските разпоредби. Момчетата (понеже тук става дума за момчета) се натъкват на огромна трудност да се ситуират спрямо ролята на всеки един от родителите. Тези роли всъщност не бяха достатъчно различими. Съзнавам че онова, което изричам, ще постави всякакъв род въпроси, но бих искал да засегна проблема извън темите за „мачизъм“ u „феминизъм“. Детето се нуждае от една страна от истински и недвусмислен авторитет и, от друга, да схване откъде произхожда той. Впрочем, личността която най-много се грижи за него (наблягам особено на думата личност), обикновено се затруднява да наложи уважение към себе си. Защо? Защото детето, което битува в емоционалния комфорт, за който говорихме, изживява „заповедите“ на личността, която най-много се занимава с него (а това обикновено е майката), като проява на злоупотреба, понеже то не схваща тяхната необходимост. Следователно детето преживява нейните повели като злоупотреба с власт от страна на една личност над друга. Обаче, както вече стана дума, авторитетът винаги произтича от някой друг, от другаде, от един върховен ред, който е трудно непрестанно да се обяснява. Ето защо впрочем в нашите общества бащата е „естественото“ въплъщение на тази власт.
Детето се нуждае да чувства властта на родителите като необходимост, а не като деспотизъм на по-силния. В разгледаните два случая съвсем простички обяснения позволиха на родителите да си преразпределят ролите и много бързо нещата да влязат в ред.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ!“
Автор:
No Comments