Защо да се забранява на децата?

Защо дa се забранява?

 Провокативното название е преднамерено. Първо, защото хората не си по­ставят този въпрос, дотолкова неговият отговор из­глежда очевиден, но труден за формулиране. Впрочем, опитайте се да си припомните отговорите, които сте давали на вашите деца. Понеже всички деца задават горния въпрос … И постепенно, с израстването си, го забравят, несъмнено от момента, в който се сдобият с по-малко братче или сестриче, на което те на свой ред казват:

– Забранено е!

– Но защо? – пита тогава малкият или малката, -…защото тати (мама) така е казал!

Нека не се смеем, този отговор е може би по-корек­тен, отколкото онзи, който се състои в това да кажеш: „Понеже е така“ или още: „ей така!^’’. Просто защото за­браната винаги е в името на някого, на някакъв идеал, в името на принципи и защото ние самите нямаме никак­во желание да я налагаме. Тук навлизаме в сърцевината на този поставян от децата въпрос, за чийто отговор, на свой ред, трябва да поемем отговорността.

Забраната има лоша слава

Забраната се ползва с лошо име, несъмнено защото хората смесват всичко в едно: забрана, репресия, наказание, фрустрация, а защо не и малтретиране. Имаше даже един кратък период, в който девизът гласеше: „Забранено е да се забранява!“. Той не сполучи: забраната е необходима, щом като силата и отслабне, тя за­почва да ни липсва, но не винаги проумяваме защо. Да разгледаме тогава проблема под друг ъгъл. Би могло да се мечтае за живот без забрани, ще рече – без да има нужда да се формулира забрана. Допустимо е да си представим едно идеално семейство, в което всичко се развива хармонично и няма нелепи конфликти. В него бащата би бил баща, защото е на мястото си или просто защото съществува и скоро ще се прибере. Майката се позовава на него, без да се налага да повишава тон. Няма нужда децата настойчиво да молят: те ще получават своевременно онова, което им се иска. И впрочем, те добре се учат в училище, защото изпитват жажда за познание. Дядовците и бабите допълват тази семейна хармония. Те са дискретни, но присъствени, когато е потребно. Те никога не биха се намесили по какъвто и да било начин във възпитанието на внуците си. И благоразумно оставят това на прозорливостта на родителите, сиреч – на свои­те деца. Естествено, не ще и дума че ще дадат израз на каквото и да било предпочитание към някого от внуците си, нито пък че ще очернят семейството на сватовете си, което, от своя страна, има всички основания да бъде уважавано. И накрая – родителите се разбират чудесно по въпросите на възпитанието на децата си. Всъщност, на родителите едва им се налага да разговарят, дотол­кова всеки се опитва да предвари желанието на другия относно потомството им. И не съществуват изключи­телни привилегии произтичащи от пола. Разбира се, че всички се съобразяват с желанието на бащата, било то външно изразено или не. В този идиличен свят забраната действително няма нужда да бъде формулирана (впрочем, ако се заговори за нея не се знае докъде ще се стигне), както u наистина тривиалните въпроси, които могат да се поставят, като например: ,,Кой командва?’’ Но както казах в началото, децата много бързо преустановяват поставянето на въпроси от подобен род.

Само че, ето на, ако те не поставят, или вече не поставят директно тези питания, те все пак ги поста­вят въпреки себе си. Как? Би било добре най-напред окон­чателно да се справим с въпроса за вината на родителите. Както обичам често да казвам, ако родителите са отговорни за бедите на децата си, те биха могли да ги прекратят незабавно. Ако има отговорност, то тя е тази да се действа с най-дълбоко убеждение, когато се налага. И впрочем всички психолози твърдят това. Ко­гато родителите ги питат как трябва да се държат с децата си, те им отговарят: „Най-вече бъдете себе си!“ Което не пречи всеки възрастен също да има правото да си поставя детския въпрос „Защо да се забранява?“. Можем да си набележим някои отговори.

Най-напред, забраната изглежда че наистина е ре­ална необходимост за човешкото същество най-общо и за детето в частност. Ала най-вече – дадени личности определено са задължени да формулират забрани. Тази роля е неблагодарна, но насъщна, и именно заради това децата ще ви бъдат признателни. Нещо повече – оттук произхожда дългът, който те поемат спрямо вас. На­стоящата книга ще се опита да ви покаже защо.

Но да поставим отново въпроса – какво позволя­ва да се твърди, че забраната е потребна, нещо пове­че – незаменима за детето? Е добре, това че нейното отсъствие се усеща през всякакъв род изключително многолики страдания с нееднаква значимост и с край­но непредвидима тежест: дали ще се касае за пробле­ми с дисциплината, които обикновено са очевидни, или пък обратното – за вътрешни страдания, или още – за смущения в поведението, а понякога даже за истински болестни състояния. Всичките споменати реакции на липсата на родителски авторитет са знайни открай време и са обратими, при положение че бъдат осъзна­ти. Разбира се, понякога е трудно, но необходимо, когатo детето или юношата ви приканват да реагирате, вие да се запитвате как.

Така преминаваме от забраната към авторитета, а целият проблем е там. Забраната се изрича словес­но, авторитетът е природен. Но няма авторитет без словесно изразяване, било то и минимално. И липсата на авторитет, който понякога се проявява чрез авторитаризъм, принуждава към действие (необходимост, в някои случаи). Безпомощните родители не проумяват, че им липсва точно авторитет, те нерядко даже си мис­лят обратното! Във всички случаи, липсата на забрана намира своето изражение именно в добре известните затруднения. Ще разгледаме няколко примера за това.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош “ Родители, осмелете се да кажете НЕ! „

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.