Да се спрем на агресивността… Писала ни е майка, която има четири деца – момиче на седем години, момче на пет, момиче на двайсет и два месеца и съвсем малък син на два месеца. Петгодишният е много агресивен. Често „ витае в облаците “ и се сърди, ако се опитат да прекъснат мечтите му…
Той е втори, след момиче, доста трудна позиция за момче – възможно е да иска да е на възрастта на сестра си, за да извоюва действителността. Детето още не може да схване добре разликата, особено ако не му помогнат, между това да растеш, вземайки пример от друг, и това да заемеш мястото му. Такава е опасността за него. Иска му се да прави всичко, което прави сестра му. Иска му се да бъде сестра си, за да е голям, ала не и да има пола на момиче. Всъщност той желае да стане като баща си, но по-голямата сестра му прегражда пътя. Мисля, че в това семейство бащата трябва да се занимава по-активно със сина си, да играе и да разговаря с него насаме – синовете следва да се възпитават от бащите много повече, отколкото дъщерите. Нека някой път, когато са заедно, баща му да каже: „Да, момичетата не разсъждават като нас. Ти си най-големият от момчетата, а тя е най-голямата от момичетата. Ти си втори по възраст, но си най-големият от момчетата“. Така той ще помогне на момичето и на момчето да се развиват отделно. След три години и половина те трябва да се развиват съвършено различно поради различния им пол – момичето чрез идентифициране с майката, момчето чрез идентифициране с бащата, — до окончателното постигане на самостоятелност, която настъпва най-рано в така наречената възраст на разума, на непълния брой постоянни зъби, около осем-девет години.
Момчето е агресивно. В училище например това се изразява във впечатляващи сражения…
Той иска да покаже, че е момче.
Майката добавя: „Вече не знам какво да правя. Ще ми се да се научи да владее спонтанната си агресивност „. И допълва в скоби: „Гледаме малко телевизия!“. Май че тя има предвид вредното въздействие на филмите…
Може би да… Ала в случая, изглежда, става дума за недостатъчно влияние на възрастен мъж в живота на децата и особено на това момче. Майката трябва да устрои нещата така, че то да излиза с други момчета, да му каже: „Ти си момче, а сестра ти е момиче. Ти си първото ни момче, затова си такъв. Баща ти ще ти помогне. Не бива да бъдеш толкова агресивен. Хубаво е, че имаш енергия, но тя би могла да се използва другояче“. Бащата ще го научи на момчешки игри, на колективни игри, на игри, които изискват сила и себевладеене, сръчност и ловкост, и т.н. Майката пък ще се занимава повече с дъщерята. Борбеността е социално качество, белег на култивирана мъжественост (а и женственост).
Съществуват ли периоди на агресивност?
Това дете е тъкмо в такава възраст – момчетата са най-агресивни между три години и половина и седем, докато открият, че мъжествеността не е просто агресивност, нито само внушителна сила, а използването им в рамките на обществените правила, също и интелигентност на поведението и целите, уважение и толерантност към другите, дух на сътрудничество, дружба, любов, отговорност. За да го постигне, едно буйно хлапе се нуждае от обичта и вниманието на бащата, който открива в сина си тези качества и го подтиква да ги развие, отнасяйки се към него с доверие. Всичко това не става за няколко седмици. Струва ми се, че тази майка е прекалено притеснителна, а момчето страда от недостатъчно бащино присъствие. Може би самата тя не е имала брат? Майките, които са били единствени дъщери, не са подготвени да възпитават момчета, бащите пък, единствени синове, невинаги знаят как се постъпва с момичета.
Текстът е откъс от книгата на Франсоаз Долто „Когато се появи детето“.
Автор:
No Comments