Юношеството представлява едно цяло, то има начало и край, не се ограничава до някакъв малък житейски период, а може да се разпростре от пубертета до 30-годишна възраст (приблизително). И накрая, за да заключа – не е достатъчно само човек да премине през този период, за да „направи юношество“, понеже има хора, които не успяват.
Някои биха могли да възразят, че в тези твърдения става дума за присвояване от страна на психоаналитиците на едно социално явление. Други (но понякога това са същите хора) – че юношеството не съществува и че става дума за една измислица на XX век. Трябва да се признае, с известна доза смиреност и хумор, че както едните, така и другите, не грешат изцяло.
В действителност съществуват множество „юношества „, съобразно гледната точка, която човек заема. Така можем да говорим за физиологичен, социологически, психологически или психоаналитичен аспект.1
– Във физиологичен план – знае ли се, че след 12-13-годишна възраст мозъчните кълба необратимо фиксират своите функции (Ноам Чомски)? В действителност, в случай на тежка афазия (органична невъзможност за говор, поради засягане на езиковите центрове, разположени в лявото полукълбо) при детето, дясното полукълбо замества лявото и позволява да се възстанови речта. След 12-13-зодишна възраст това повече не е възможно.
– В психологичен план – според психолога Жан Пиаже, детето към 12-ата си година преминава от стадия, наречен конкретен, към стадия на формалните операции. За да илюстрираме това: конкретният стадий е онзи, който съответства в час по френски език на писане на съчинение: разкажи за твоята ваканция! Докато формалният стадий отговаря на писмена работа от типа на есето: какви мисли предизвиква у теб твоята ваканция?
– В социологичен план – етнологията разкри как посредством обредите на инициацията, юношеството сред някои примитивни племена е било едновременно социално признато и символично вписано (понякога даже и върху плътта). По този повод трябва да подчертаем нещо съществено, а именно, че тези ритуали обобщават и скъсяват периода на юношеството – преди тях ти все още си дете, а след тях вече си възрастен. В днешно време и в нашите западни общества, липсата на създадени от възрастните официални обреди по инициация прави така, че юношите сами да си ги измислят и даже – че една патология на юношеството може да се яви техен заместител. И отново в социологичен план е вярно, в края на краищата, че в едно и също общество юношеството варира чувствително от една социална среда до друга.
– В исторически план – за историчката Мишел Перо юношеството е било преизнамерено през XIX Век. Тя всъщност го открива в литературното творчество (създаването на романи), защото „възпитателният роман“ се превръща в нов литературен жанр (Гьоте, Жюл Валес). А едновременно с това и в политическия и обществен живот – според Перо, като премахва със закона Льо Шапьолие сдруженията на т. нар. „башьолиери“, Френската революция допринесла за възникване на проблема с юношеството, понеже премахнала онова, което до този момент представлявало неговия начин на обществена организация.
През XX век, юношеството се превръща в медицински, социален и политически проблем: медицински (пубертетната криза“ раздвижва опасенията за вредността от мастурбацията и хомосексуалността), социален (множество бунтове в колежите, като този, в който учи Флобер, където младежите били задължавани да се изповядват) и политически (стачки в стъкларската индустрия, където били наемани „хлапетории“).
Още щом възникнало, юношеството било възприето за опасно и метежно и че трябва да бъде надзиравано. В началото на XX век вестник „Le Matin“ (наброяващ 1 милион тираж), публикува всекидневна рубрика, наречена „Париж-Апаши“, по името на бандите, които кръстосвали т. нар. „черен пояс на Париж“ (този на укрепленията).
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.
Автор:
No Comments