Децата в различна степен са чувствителни към обстановката и връзката с околните. Когато обаче установим, че детето не спи добре, трябва първо да решим кой в неговото обкръжение е напрегнат и доколкото е възможно, да му спестим контактите с този тревожен човек. Но ако самата майка на детето е тревожна, трябва го държим възможно най-дълго на спокойствие, докато спи, и то в друга стая. Трябва да отбележим, че шумните действия на децата и околните в семейството не пречат на пеленачето; онова, което наистина му пречи, е нечия тревожност.
Сигурността
Първото условие за заспиване е да изпитваме сигурност сами със себе си. А за най-малките това означава да изпитват сигурност с мама. За да намери тази сигурност, детето трябва бързо да свикне с факта, че майката е на негово разположение през деня, а не през нощта, когато принадлежи на бащата. Тъй като не живеем в полигамно общество където майката може изцяло да се посвети на детето си в първите години от живота му, тя трябва да се отдава по равно и на детето, и на съпруга си. Тази подялба е част от афективните закони, които управляват живота на детето в нашето общество. Впрочем, ако майката не е тревожна жена, детето бързо свиква с факта, че има и други хора около нея. То също приема добре всички хора, които са добри за нервното състояние на майката.
Прекалено силната чувствителност към околните движения разсейва детето, а дете, което е разсеяно, докато се храни, е също толкова разсеяно и когато спи. То се нуждае от спокойствие и това не е патология – детето е пресечна точка на всичко, което става у дома. Зависи от майката -ако тя е изцяло на негово разположение, докато се храни, то няма да се разсейва. Същото се случва и докато го приспива. Усеща се неговата потребност от присъстващото внимание на майката, която се грижи да му предостави необходимата сигурност до приближаването и настъпването на съня.
Когато го боли коремът, зъбите или нещо друго, детето се превръща в „аз-лошата-майка“, „аз-несигурността“. Тогава самата майка трябва да му предостави сигурност отвън. В такива моменти нека мама го обгради с особено внимание – да му поговори малко, да му изпее приспивна песничка или може също да го полюлее в кошчето или креватчето, ако ръцете и са свободни. Всичко това е необходимо, човешко и неизменно, и никаква наука не може да оспори природата и привързаността между живите същества. Когато е неразположено и страда, детето има нужда да се почувства свързано с емоционалната, физическа и осезателна прегръдка и полюшване, отмерено от майчиния глас, което му възвръща така необходимата вътреутробна сигурност.
Да придадем стойност на съня
В периода, когато в детския живот преобладава мускулната дейност, от прохождането до възрастта на смислените разсъждения (пет-седем години), сънят може да изглежда като прекратяване на заниманията, от което детето иска да се измъкне. Тогава някои децата отказват да спят или се засяват от изпадането в сън. Струва им се, че не е хубаво се спи, че не е „достойно занимание“. Може да се чувства потиснато, когато му се казва: „Заспивай!“ Има много деца с отличен сън, които заявяват на всеослушание, че никога не заспиват, и добавят с гордост: „Освен това, дори да заспя, аз спя с отворени очи!“
Така децата изобретяват всякакви подсигурителни техники, за да преодолеят чувството на потиснатост или вина. Те се отдават на приспивателните церемонии, за които Гезел твърди, че са добри за спазване, но не са много майките, които биха намерили време за тях. Хубаво е да подготвим детето за спане, да го преоблечем за нощта, да му кажем „лека нощ“ няколко пъти, ако е необходимо, и да го оставим да поиграе с думите: „Когато се умориш, ще си легнеш и ще си починеш добре.“ Понякога то заспива, докато си играе. Ако все пак заспиването се проточи твърде дълго, тогава идва таткото и казва: „Стига толкова, мама вече има нужда от почивка.“ Идентификацията с възрастния, който спи, помага на детето да придаде стойност на съня и да заспи спокойно.
Статията е откъс от книгата на Франсоаз Долто „Основни етапи на детството“.
Автор:
No Comments