Необходими условия за заспиване на детето

Страхът от нощта

Страхът от нощната тъмнина е една от причините, които пречат на детето да заспи. За да се справим с този проблем, трябва да му помогнем да преодолее страха от нощта, като привикне към тъмнината. През деня трябва да го накараме да играе с майка си на сляпа баба, преминавайки през всич­ки стаи на жилището с вързани очи. Така то ще свързва нощта с майчината сигурност.

Ако се нуждае от светлина, докато заспи, можем да му оставим малка лампа за успокоение. Съвсем скоро то вече няма да се нуждае от нея, щом знае, че му е подръка.

Присъствието на плюшена играчка или кукла също ще му помогнат да усеща сигурност. С куклата то ще пресъздаде връзката майка-дете и двамата ще се предпазват взаимно. Тя е преходен обект, който му помага да не се чувства самотно.

Ритуалните игри

Ритуалните игри, предхождащи съня, към които спада мастурбацията, представляват техники за постигане на си гурност. Впрочем тази техника се възвръща и при възрастните в моменти на голяма заплаха – при опасност хората инстинктивно се вкопчват в половите си органи. Както въз­растният, така и детето при опасност се затваря в себе си, за да се предпази. Няма нищо по-лошо за неговото бъдеще от поведението на майка, която винаги изисква от детето: „Извади си ръцете над завивката!“, или подушва пръстите му, за да го накаже, ако установи, че си е слагало ръцете там, където му е забранила. На тази възраст то още не си дава сметка, но по-късно майчината забрана може да пре­дизвика у него разстройства от натраплив характер заради магическата власт на всички навици, придобити между две и пет години, когато интуитивно за детето няма никаква основателна причина да зачита тази преграда.

Ако все пак ритуалните игри продължават прекалено дълго време, значи на детето не му се спи. В такъв случай, вместо да изискваме „загуба на съзнание“, трябва да придадем стойност на самата почивка, като оставим детето по пижама в неговата стая или в леглото с някаква играчка, картинка или друго занимание. Когато се успокои, мама му изпява приспивна песничка и му разказва някоя кратка и ведра приказка, защото винаги трябва да предоставяме си­гурност на детето, за да може да заспи.

Някои деца, възпитавани според християнските тради­ции, са свикнали да си казват молитвата преди лягане. Тряб­ва да се възползваме от момента, за да освободим детето от всички угризения за пакостите, извършени през деня. Да се пазим от садистичната, макар и несъзнателна склонност на майките, които тогава правят равносметка на всички причи­ни за объркването на детето, за неговите неуспехи и труд­ности в характера. Това създава култура на тревожността защото преди седмата-осмата година то е неспособно да по­еме отговорност за своите постъпки, които, трябва да познаем, на тази възраст произтичат от обстоятелствата и атмосферата, създадени от възрастните. Молитвата трябва да вещае обич и абсолютна сигурност: мама може да е ядосана, но Исус и светиите никога не са.

Разстройване на съня

Разстройването на съня от нощното напикаване е много преувеличено и по негов адрес са измислени най-невероятни напътствия като например препоръките от статията, предлагаща да измием лицето на детето с мокра гъба или да го изправим босо върху студените плочки, за да се събуди напълно и да отвикне да пишка насън. Във всичко това няма и капка здрав разум. Напротив, след обилно напудряне и намазване с крем трябва да увием седалището на детето с плътни пелени, покрити с гумени гащички, и да го оставим да спи. Ако непременно се налага да вдигнем детето (например, когато спим в хотел или в чуждо легло, или зара­ди кожата му, свръхчувствителна към твърде разяждащата урина), трябва да го направим възможно най-внимателно и да се опитаме да го преоблечем, без да го будим. Излишно е да се стремим да приучваме детето към нощна хигиена. Когато почувства необходимост да бъде чисто, то ще свик­не само. Винаги има три-четири месеца разминаване между дневната и нощната хигиена. По-важното е да свикне със самата нощ посредством игрите на тъмно, на които сме го научили в неговата стая. В това островче на сигурността, което сме му помогнали да си създаде, то трябва да има на разположение нощно гърне, и ако продължава да не се задържа чисто, значи още не се нуждае от това и трябва да го оставим на мира.

Откъсът е от книгата на Франсоаз Долто „Основни етапи на детсвото“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.