Проблем на определение
От мига, в който юношеството се определя като нормален и нормализиращ процес, съдържащ два симетрични, противоположни и допълващи се механизма – предизвикване и траур, е логично да се допусне, че този идеален модел може да покаже отклонения. Но тези отклонения, колкото и тревожещи да са, продължават да съставляват част от юношеството. Те, накратко, представляват особено трудни юношески кризи, но чийто лек нерядко се изразява в търпение и време. Подобни отклонения отиват или в посока на предизвикването – ще ги обхвана тук под названието бягство напред, или засягат траура и могат да се групират около типичното за юношеството понятие потиснатост (угнетеност).
Извън тази патология съществуват, разбира се. Всякакви смущения, които не са специфични само за юношеството, но които поради особеностите на възрастта и процеса, който е в ход, придобиват собствен облик (тревога, инхибиция, депресия). Ние ще ги засегнем в „Превъплъщенията на процеса“.
И накрая, една трета група е съставена от смущения, които са характерни и специфични за юношеството …понеже те се опитват радикално да се противопоставят на юношеството като процес. Всички тези смущения имат общо със смъртта. Бавна, пасивна смърт или внезапна, активна смърт, но смърт на индивида, който не може да понесе възраждането, което се извършва въпреки него самия. Това, разбира се, са психичната болест, анорексията, самоубийството и дрогата.
Уравновесяване на юношеството
Освен ако не се разгърне в един дълъг период, който да погълне сътресенията му, юношеството неминуемо е нестабилен период: траурът и предизвикването са противоречиви, дори и ако взаимно се допълват. Във всеки случай, изглежда очевидно, че позитивът и негативът не могат да се уравновесяват непрекъснато. По моему това обяснява редуването на потиснатост и еуфория, което е една от характеристиките на юношеството и понякога само по себе си представлява „нормалната“ юношеска криза. Това редуване най-често е свързано с първите любовни трепети, защото юношата (младеж или девойка) е дълбоко зависим от тези взаимни отношения, които тепърва ще се учи как да поддържа. Неговата зависимост се подсилва и от обстоятелството, че иска сам да опознава и да открива (ала възможно ли е другояче?), и че не е достатъчно закален от опита, но пък нима е негова грешка, щом като всичко това му се случва за първи път?
Откъсът е от книгата на д-р Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“
No Comments