Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Трудните юношески кризи

Проблем на определение

 

От мига, в който юношеството се определя като нормален и нормализиращ процес, съдържащ два симет­рични, противоположни и допълващи се механизма – предизвикване и траур, е логично да се допусне, че този идеален модел може да покаже отклонения. Но тези отклонения, колкото и тревожещи да са, продължават да съставляват част от юношеството. Те, накратко, представляват особено трудни юношески кризи, но чийто лек нерядко се изразява в търпение и време. По­добни отклонения отиват или в посока на предизвиква­нето – ще ги обхвана тук под названието бягство на­пред, или засягат траура и могат да се групират около типичното за юношеството понятие потиснатост (угнетеност).

Извън тази патология съществуват, разбира се. Всякакви смущения, които не са специфични само за юношеството, но които поради особеностите на въз­растта и процеса, който е в ход, придобиват собствен облик (тревога, инхибиция, депресия). Ние ще ги засег­нем в „Превъплъщенията на процеса“.

И накрая, една трета група е съставена от сму­щения, които са характерни и специфични за юноше­ството …понеже те се опитват радикално да се про­тивопоставят на юношеството като процес. Всички тези смущения имат общо със смъртта. Бавна, пасивна смърт или внезапна, активна смърт, но смърт на инди­вида, който не може да понесе възраждането, което се извършва въпреки него самия. Това, разбира се, са психичната болест, анорексията, самоубийството и дро­гата.

 

Уравновесяване на юношеството

 

Освен ако не се разгърне в един дълъг период, кой­то да погълне сътресенията му, юношеството неми­нуемо е нестабилен период: траурът и предизвикване­то са противоречиви, дори и ако взаимно се допълват. Във всеки случай, изглежда очевидно, че позитивът и негативът не могат да се уравновесяват непрекъсна­то. По моему това обяснява редуването на потисна­тост и еуфория, което е една от характеристиките на юношеството и понякога само по себе си представлява „нормалната“ юношеска криза. Това редуване най-често е свързано с първите любовни трепети, защото юно­шата (младеж или девойка) е дълбоко зависим от тези взаимни отношения, които тепърва ще се учи как да поддържа. Неговата зависимост се подсилва и от об­стоятелството, че иска сам да опознава и да открива (ала възможно ли е другояче?), и че не е достатъчно закален от опита, но пък нима е негова грешка, щом като всичко това му се случва за първи път?

 

Откъсът е от книгата на д-р Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment