Покой или действие?
Да се даде определение на съня не е никак лесно, защото за него съществуват най-разнообразни теории. Едни го считат за покой, а други, точно обратното – за действие. Сигурно е, че съществува център на съня, разположен в основата на мозъка. Това, изглежда, доказва, че сънят не е толкова пасивен, колкото смятат някои.
От друга страна, се признава съществуването на цяла една особена дейност, необходима за встъпване в състоянието на сън. Това е пореден довод срещу пасивността на съня.
И накрая, съществуват повърхностен и относителен сън, както и дълбок сън, на който азиатците са посветили особено клинично внимание. Макар да трае само няколко минути, този дълбок сън е точно толкова възстановяващ, колкото и нашият обичаен многочасов сън. Той е познат на всички ни – сънят, за който казваме с блаженство при събуждане: „Колко добре се наспах!“ Азиатците имат хилядолетен метод, позволяващ достигане до такова състояние на дълбок сън, при който се остава в съзнание. По този начин се постига много голяма сила на медитация.
Всичко това, изглежда, доказва, че сънят не е чисто отрицателно състояние, а може да бъде положително и активно състояние.
Сънят като бягство и спасение
Откритието на Фройд се изразява в идеята, че светът, в който живеем, е труден за понасяне и сънят ни служи да се оттеглим. Така според него в съня има аспект на ежедневна регресия, посредством която отново се потапяме във вътрешността на самите себе си; нещо като „пренастройване“ и „преподсигуряване“, което той не без основание смята, че най-близко може да се сравни с вътреутробната сигурност.
По време на войната можеше да се забележи, че в метрото всички хора спяха. Това се случваше още в началото на ограниченията и германската окупация. Този сън бе средство за бягство, за защита срещу положението, което трябваше да се понася.
По същия начин, ако бебе на дванадесет-петнадесет месеца бъде разхождано от човек, когото не харесва или му е просто безразличен, като например някоя непозната бавачка, тогава то спи. На връщане бавачката ще каже на майката: „Странно, то спа по време на цялата разходка.“ Вече се касае за лека невропатична реакция, проявена под формата на отхвърляне. Това е пасивно агресивен сън срещу външната среда, в който се затваряме, ако не усещаме да се задава нищо добро. Подобен сън се появява като спасение съпроводен от защитния механизъм.
Потребността от сън
Правени са експерименти, предназначени да подчертаят последиците от липсата на сън за организма. Едно куче било затворено за дванадесет дни във въртящ се цилиндър, без никаква възможност да спи. Когато го изкарали оттам, то потънало в сън – патологичен сън. Аутопсията на кучета подложени на такъв опит, установява мозъчни увреждания, а кръвта на едно от тях, инжектирана в здраво куче, е предизвикала у него същия патологичен сън и същите мозъчни увреждания.
Освен това съществуват различни състояния на йонно и химическо равновесие и неравновесие. Състоянието на нормален сън съответства на определено равновесие, съпровождащо нервната умора. Някои степени на отравяне могат да предизвикат сън и без умора, докато други степени на същото отравяне могат да премахнат съня дори при наличието на умора. Някои вещества действат върху центъра на съня, като го възбуждат, а други го притъпяват.
Следователно съществува сън, който отговаря на физиологичното състояние на организма, както и патологичен сън или отсъствие на сън, което също е патологично.
От всичко това нека да запомним, че сънят е потребност както храненето. Това означава, че малкото дете спи така, както се храни – то спи добре, ако се храни добре, и обратно. Затова часовете за кърмене вече се нагласят според потребностите на кърмачето при събуждане – така се разпределят по-добре, отколкото по часовник. Всъщност за малкото е валидно същото, което се наблюдава и при възрастния – всеки има своя собствен ритъм. Потребността от сън, за която говорихме при кърмачетата, продължава през целия живот, а неговият ритъм и продължителност са различни според различните периоди и индивиди.
Сънят осъществява отпускане, което е видимо както след събуждане, така и по изражението на спящия, което издава възстановяващия ефект на съня.
След като сме определили характеристиките на съня, ще пристъпим към последователно разглеждане на необходимите условия, които му позволяват да се осъществи, да се запази и да се завърши. Така ще срещнем всички разстройства, с които детето затормозява семейството, и съответно онези, с които семейството пречи на съня на детето.
Следва…
Статията е откъс от книгата на Франсоаз Долто „Основни етапи на детството“
No Comments