Едиповите „фиксации“ или какъв е механизмът на хомосексуалността?

Ситуация, при която семейството се състои само от един родител, благоприятства (но не създава сама по себе си) фиксации, т.е. несъзнавано инцестни привързаности към родителя от същия или от противополож­ния пол.

Юношеството е период, през който съществу­ва рискът тези фиксации да се затвърдят. Те изпъкват в поведението и се превръщат в смущаващи за обкръже­нието, когато поставят под въпрос сексуалността. Защото интензивността на такива фиксации отива от­въд любовта към родителя от противоположния пол, така че тази любов се преобразува в идентификация. Това преобразуване представлява основния механизъм на хомосексуалността. Тя е улеснена от отсъствието, обезличаването, отстраняването на родителя който е от същия пол като юношата.

14-годиишата Доминик е непоносима в клас. Тя вди­га врява, бие се, напада учителите. Облича се, подстригва се и действа като момче. Впрочем тя се среща само с момчета, скита се с тях по улиците и играе на флипер. Доминик е изгубила майка си, жена от арабски произход, когато е била на три годишна възраст. Била е отгледана от детегледачки. В края на краищата баща и се е оженил за една от тях, също арабка, въпреки че за него те били „наполовина хора“ (дословно).След едно много дълго противопоставяне Доми­ник най-накрая ще приеме своята втора майка.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.