Не/съзнаваното причиняване на страдание- препоръка 8 от поредицата „През погледа на детски психолог“
КАК СЕ ЧУВСТВАТ ДРУГИТЕ, Е УСЕЩАНЕ , НЕПОЗНАТО ЗА МАЛКОТО ДЕТЕ: „ЩОМ НА МЕН МИ Е ЗАБАВНО, ЗНАЧИ И НА ДРУГИТЕ ИМ Е ЗАБАВНО. ИСКАМ ЛИ АЗ, ДРУГИЯТ СЪЩО ИСКА!“
СОБСТВЕНОТО ЖЕЛАНИЕ ИМА СТАТУТ НА ВСЕОБЩ ЗАКОН.
Снимката и самият текст: „Пич, майтапя се бе- не си осиновен“ 🙂 всъщност, по чудесен начин илюстрират възприемането на вътрешния и външния свят при детето, изобщо.
Дълго време, след раждането си, въпреки, че вече е реална част от човешкия род, то, всъщност изобщо не се е „очовечило“.
Усещанията се делят основно на приятни и неприятни. Да се съобрази с мнението, желанието или възприятието на другия, означава да си причини неприятно усещане, което, автоматично води до отхвърлянето му. Поради тази причина, децата често нараняват, обиждат и причиняват болка.
Представете им света така, че другият също да има право на усещания, чувства и свое място. Центростремителните им импулси, трябва да започнат съжителство с усещането за общност.
Проверено лично от позицията ми на родител и детски психолог.
Валентин Стоилов
No Comments