Не/съзнаваното причиняване на страдание- препоръка 8 от поредицата „През погледа на детски психолог“

КАК СЕ ЧУВСТВАТ ДРУГИТЕ, Е УСЕЩАНЕ , НЕПОЗНАТО ЗА МАЛКОТО ДЕТЕ: „ЩОМ НА МЕН МИ Е ЗАБАВНО, ЗНАЧИ И НА ДРУГИТЕ ИМ Е ЗАБАВНО. ИСКАМ ЛИ АЗ, ДРУГИЯТ СЪЩО ИСКА!“

СОБСТВЕНОТО ЖЕЛАНИЕ ИМА СТАТУТ НА ВСЕОБЩ ЗАКОН.

Снимката и самият текст: „Пич, майтапя се бе- не си осиновен“ 🙂 всъщност, по чудесен начин илюстрират възприемането на вътрешния и външния свят при детето, изобщо.

Дълго време, след раждането си, въпреки, че вече е реална част от човешкия род, то, всъщност изобщо не се е „очовечило“.

Усещанията се делят основно на приятни и неприятни. Да се съобрази с мнението, желанието или възприятието на другия, означава да си причини неприятно усещане, което, автоматично води до отхвърлянето му. Поради тази причина, децата често нараняват, обиждат и причиняват болка.

Представете им света така, че другият също да има право на усещания, чувства и свое място. Центростремителните им импулси, трябва да започнат съжителство с усещането за общност.

 

Проверено лично от позицията ми на родител и детски психолог.

Валентин Стоилов

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment