Сексуалният морал и неговите колебания

 

Дори и да изглежда превъзмогнат, оборен, даже от­менен, моралът си остава преди всичко сексуален. Той е изживяван като основна грижа на майките и бащите, на въз­питателите, накратко – на възрастните и е една от основните тревоги на родителите, които ги кара да се обърнат за съвет към детски психолог. Каквото и да се твърди, моралът си остава абсолютна повеля. Той се преоткрива може би по-малко у родителите като лич­ности, отколкото в идеологиите, които им влияят, без те да искат да си го признаят.

Най-доброто „доказателство“ (ако се налага) за това твърдение е огромният прелом, който общ(ествен)ият морал претърпя под въздействието на откриването на съвременните контрацептивни средства. Онова, което бе немислимо в легендарната епоха на coitus interruptus (контрацептивен метод, изразяващ се в оттегляне на партньора преди еякулацията), или на метода Огино (базиран на календарни изчисления, направени според настъпването на менструалния цикъл всеки месец) бър­зо се превърна в нещо обикновено. И след като едното доведе до другото, то приемането под семейния покрив на приятеля (приятелката) на дъщерята (или на сина) се превърна също в нещо почти банално. Докато някои родители от онази далечна легендарна епоха без заоби­калки признаваха своите страхове, то други се окопава­ха зад идеология, която се превърна в отживелица.

Въпреки това и независимо каква е модата, норма­тивната тревога продължава да засяга всички области на сексуалността и като следствие – всички юноши и техните родители.

Аз повдигнах вече въпроса, свързан с мастурбация­та. (Но да добавя все пак, че определен тип ексхибиционистична мастурбация следва да обезпокоява родите­лите, които са въвлечени в ситуацията независимо от желанието си.)

А какво да кажем за юношите, които страдат от ком­плекса „че са девствени“? Сякаш нормата (и често именно такъв е случаят) е била преобърната, без да са предупре­дени заинтересованите! Излишно е да наблягаме и върху сексуалната ориентация, върху която безпокойството на родителите може да повлияе. Често юношите поде­мат тези тревоги. И дори да са сигурни в избора си, те се угрижват: ,Аз мъж (жена) ли съм наистина?“

Ето един относително често срещан пример сред момичетата, понеже той засяга така важните за тях самите отношения с бащите.

Елен е на 14 години, предпоследна година в колежа (8 клас), без учебни проблеми. Но родителите й я намират в момента за „невъзможна“. Ето какъв е проблемът й – нея винаги са я счита­ли като „нес(е)получило момче“. Всяка вечер тя играе футбол. През уикендите Елен остава сама и слуша музика в стаята си. Тя безкрайно страда от този образ, който й лепне на външ­ния вид (и я разяжда отвътре) подобно туника­та на митичния Нес. „Аз съм несполучило мом­че!“ – твърди тя със сълзи на очите. „Нямам си приятелки, те ме считат за момче и млъкват, щом се присъединя към тях.“ Една от тях даже наскоро й рекла, че „не й остава нищо друго, ос­вен да си смени пола!“ Елен се бори сама с про­блема. Родителите обаче правят всичко въз­можно, за да я подпомогнат, но се чувстват безпомощни. Ето неин сън, който тя разказва:

„Аз съм момче, което се намира на един таван и зная, че ако отворя някоя врата, ще се превър­на отново в момиче, но не зная коя да отворя.“ Елен ще се почувства значително облекчена след първата си среща с една психоложка.

Този сън наподобява на страховита приказка и като такава възпроизвежда някакъв кошмар. Идеята за ома­гьосване е явна и указва, че проблемът може да се раз­реши единство от някой, който е извън семейното об­кръжение. Което и ще се случи скоропостижно, понеже след като разговаря с психоложката, Елен, успокоена, бързо съумя да си намери приятелка. Но тази девойка все пак преживя драма. Истинският садизъм на остана­лите младежи спрямо нея всъщност се обяснява с тях­ната тревога пред проблема, който ги принуждава да се изправят срещу собствения си образ.

Съвсем различен, но предизвикващ същите реакции у останалите, е случаят на 16-годишния Венсан.

Дотам, докъдето се простират назад спомените му, Венсан винаги се е чувствал момиче. Въпреки че е нормално сложено момче, външният му вид дава основание за двусмислие: пискливият му глас или наченките на уголемяване на гърдите са чест повод той да бъде вземан за момиче. Но мъжко­то обличане и все още късо подстриганите му коси продължават да подхранват колебанието. В лицея ситуацията бързо се превръща в непоно­сима, защото момчетата се държат с него като с хомосексуален, което Венсан не приема, понеже не това е неговият проблем. Объркана, семейна­та среда го приема все по-зле, още повече че при липса на мъж в дома, Венсан заема мястото на бащата и иска с всичко да се разпорежда. Наста­нен в толерантна институция, той все повече ще утвърждава транссексуалната си убеденост. Нарича се с женско име, гримира се, пуска косите си да растат. Парадоксално, но останалите момчета (що се отнася до момичетата – те са запле­нени) го понасят значително по-добре откакто имат по-малко основание за съмнения.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment