Дори и да изглежда превъзмогнат, оборен, даже отменен, моралът си остава преди всичко сексуален. Той е изживяван като основна грижа на майките и бащите, на възпитателите, накратко – на възрастните и е една от основните тревоги на родителите, които ги кара да се обърнат за съвет към детски психолог. Каквото и да се твърди, моралът си остава абсолютна повеля. Той се преоткрива може би по-малко у родителите като личности, отколкото в идеологиите, които им влияят, без те да искат да си го признаят.
Най-доброто „доказателство“ (ако се налага) за това твърдение е огромният прелом, който общ(ествен)ият морал претърпя под въздействието на откриването на съвременните контрацептивни средства. Онова, което бе немислимо в легендарната епоха на coitus interruptus (контрацептивен метод, изразяващ се в оттегляне на партньора преди еякулацията), или на метода Огино (базиран на календарни изчисления, направени според настъпването на менструалния цикъл всеки месец) бързо се превърна в нещо обикновено. И след като едното доведе до другото, то приемането под семейния покрив на приятеля (приятелката) на дъщерята (или на сина) се превърна също в нещо почти банално. Докато някои родители от онази далечна легендарна епоха без заобикалки признаваха своите страхове, то други се окопаваха зад идеология, която се превърна в отживелица.
Въпреки това и независимо каква е модата, нормативната тревога продължава да засяга всички области на сексуалността и като следствие – всички юноши и техните родители.
Аз повдигнах вече въпроса, свързан с мастурбацията. (Но да добавя все пак, че определен тип ексхибиционистична мастурбация следва да обезпокоява родителите, които са въвлечени в ситуацията независимо от желанието си.)
А какво да кажем за юношите, които страдат от комплекса „че са девствени“? Сякаш нормата (и често именно такъв е случаят) е била преобърната, без да са предупредени заинтересованите! Излишно е да наблягаме и върху сексуалната ориентация, върху която безпокойството на родителите може да повлияе. Често юношите подемат тези тревоги. И дори да са сигурни в избора си, те се угрижват: ,Аз мъж (жена) ли съм наистина?“
Ето един относително често срещан пример сред момичетата, понеже той засяга така важните за тях самите отношения с бащите.
Елен е на 14 години, предпоследна година в колежа (8 клас), без учебни проблеми. Но родителите й я намират в момента за „невъзможна“. Ето какъв е проблемът й – нея винаги са я считали като „нес(е)получило момче“. Всяка вечер тя играе футбол. През уикендите Елен остава сама и слуша музика в стаята си. Тя безкрайно страда от този образ, който й лепне на външния вид (и я разяжда отвътре) подобно туниката на митичния Нес. „Аз съм несполучило момче!“ – твърди тя със сълзи на очите. „Нямам си приятелки, те ме считат за момче и млъкват, щом се присъединя към тях.“ Една от тях даже наскоро й рекла, че „не й остава нищо друго, освен да си смени пола!“ Елен се бори сама с проблема. Родителите обаче правят всичко възможно, за да я подпомогнат, но се чувстват безпомощни. Ето неин сън, който тя разказва:
„Аз съм момче, което се намира на един таван и зная, че ако отворя някоя врата, ще се превърна отново в момиче, но не зная коя да отворя.“ Елен ще се почувства значително облекчена след първата си среща с една психоложка.
Този сън наподобява на страховита приказка и като такава възпроизвежда някакъв кошмар. Идеята за омагьосване е явна и указва, че проблемът може да се разреши единство от някой, който е извън семейното обкръжение. Което и ще се случи скоропостижно, понеже след като разговаря с психоложката, Елен, успокоена, бързо съумя да си намери приятелка. Но тази девойка все пак преживя драма. Истинският садизъм на останалите младежи спрямо нея всъщност се обяснява с тяхната тревога пред проблема, който ги принуждава да се изправят срещу собствения си образ.
Съвсем различен, но предизвикващ същите реакции у останалите, е случаят на 16-годишния Венсан.
Дотам, докъдето се простират назад спомените му, Венсан винаги се е чувствал момиче. Въпреки че е нормално сложено момче, външният му вид дава основание за двусмислие: пискливият му глас или наченките на уголемяване на гърдите са чест повод той да бъде вземан за момиче. Но мъжкото обличане и все още късо подстриганите му коси продължават да подхранват колебанието. В лицея ситуацията бързо се превръща в непоносима, защото момчетата се държат с него като с хомосексуален, което Венсан не приема, понеже не това е неговият проблем. Объркана, семейната среда го приема все по-зле, още повече че при липса на мъж в дома, Венсан заема мястото на бащата и иска с всичко да се разпорежда. Настанен в толерантна институция, той все повече ще утвърждава транссексуалната си убеденост. Нарича се с женско име, гримира се, пуска косите си да растат. Парадоксално, но останалите момчета (що се отнася до момичетата – те са запленени) го понасят значително по-добре откакто имат по-малко основание за съмнения.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“.
No Comments