Понякога наистина е трудно да се разбере дали загрижеността на юношата за външния му вид е от порядъка на патологичното прекаляване, или на една непремерена любов към собствения образ. Още повече, че едното не пречи на другото! При всички положения ето ви една проява, която, в най-лошия случай, леко се доближава до патологията, а в най-добрия – превръща за дълги минути семейната баня в неизползваема!
Съзерцаването на собствения образ в огледалото всъщност окарикатурява реактивирането на стадия на огледалото през юношеството. Това съзерцание често взема за претекст „старателното“ обследване на появата на пубертетния мъх или на себорейните комедони. А понякога, без да страда от комплекс, дори в различно, смешно облекло и с голямо самодоволство, юношата (и от двата пола) се показва пред огледалото. (Тук мимоходом да вметнем, че някаква кратка фаза на травестизъм, при която в периода на юношеството момчето се преоблича в дрехите на майка си е много по- често срещана, отколкото хората си го представят и че тя не трябва да бъде драматизирана).
Юношата първо трябва да приеме, но също така и да заобича този нов образ за себе си. Любовта към себе си, в противовес на любовта към другите, е описана от Фройд под името нарцисизъм, термин, който е заел от гръцката митология. Нарцис е героят който презира любовта. След като отритнал любовта на нимфата Ехо, той бил осъден от богинята Немезида да умре. Съзерцавайки лицето си в един извор, той се влюбва в собствения си образ, оставя се да умре от изтощение и после е превърнат в едноименното цвете.
Като съзерцава лика си, юношата, подобно на кинематографист, извършва своего рода задържане върху образа. Той се опитва един вид да спре времето, което неумолимо го води към статута на възрастен. Правейки това, юношата се опитва също да преоткрие отново образа от своето детство, т.е. накратко – да отиде отвъд тази кожа, която му прегражда пътя към миналото. Откъдето произтичат и тревожещи реакции: Симон не се чувства добре в кожата си – тази на юноша, принадлежащ към голямо еврейско семейство, в което родителите се обезличават пред авторитета на дядовците и на бабите. Симон има учебни проблеми, които са примесени със сексуални тревоги. Един ден той си помислил, че полудява: гледал се в огледалото над половин час и му се сторило, че не би могъл да отлепи погледа си оттам. „Все още ме побиват тръпки по гърба“ – твърди сега той, след като вече тази тревога е отминала.
Подобен род изживявания, често срещани под различни форми, всъщност съответстват на безкрайното запитване по темата „кой съм аз?“ и понякога (както при Симон) могат да разклатят ориентирите за идентичност, а оттук произтича тази много специфична тревога, върху която по-нататък ще наблегна. Тя би могла да бъде обезпокоителна, ако се повтаря. Тя също така обаче може да има и един вдъхващ увереност смисъл: през съзерцанието на самия себе си, или по-скоро на новата си обвивка, юношата се пита какво побира тя: светът на детството, несъмнено, но също така и миналото, както и обещанията, които то е включвало.
Надявам се, че тези съображения ще направят по-снизходителни родителите, които се дразнят от считаната за суетност загриженост на техния юноша (или девойка), „в схватка“ с детския си облик, както се казва. Защото по техен повод бихме могли да подемем думите на Кокто,че „онова, което е най-дълбоко у тях, е всъщност тяхната кожа (Външност).“
Бенжамен илюстрира добре как нарцисизмът компенсира един първоначален предполагаем „дефект“. Пубертетът го изненадал по време на ваканция по неочакван начин: той взел първия пубисен косъм за паяк! По същия начин първата полюция така го стъписва, че вика баща си на помощ. „Придавам голямо значение на тялото си“, споделя Бенжамен. Момичетата му казват, че има красиви очи. А той се пита как с такава красива външност има проблеми с тях. По аналогичен начин, когато се гледа в огледалото, Клод си говори сам на себе си: „Ти си красив, какво им има на всичките тия момичета, че не искат да те приемат!“
Тук е ясно, че естетическото надценяване запълва слабото място в сексуалността. Понеже именно за това иде реч при всичките тези момчета, които взех за пример. Как в действителност те ще (у) държат сексуираната си (маркирана от спецификата на пола) роля? Ще задоволят очакванията на жените? Ще впечатлят другарите си, всред цялото това себеподобие, което понамирисва понякога на конформизъм?
Разбира се, момичетата също не са пощадени, макар и по различен начин. Естетическото надценяване при тях достига максимален предел и понякога (ако те са много красиви), рискува да прикрие по-дълбоки проблеми. Известно е да кажем и че традиционната пасивност, приписвана на жената в социалната условност на любовните взаимоотношения, понякога може да направи нейното желание по-малко осезаемо. Във Всеки случай механизмът на реактивиране на образа за себе си очевидно е същият и както при момчето, така и при момичето, може да се превърне в болезнен.
Именно така едно смущение с необичайното име „дисморфофобия“ (опасението, че имаш морфологична аномалия) през юношеския период може да придобие сериозни измерения. Разгледахме вече един такъв пример, който се отнасяше до момче (случая с „хилавите ръце“ на Жюлиен). А ето един и за момиче:
Клер е млада и много красива метиска. Нейната история е сложна. Майка й, жена от село, я заченала от някакъв антилец, когото тя практически не познава. Така че, поради липса на име, Клер притежава от баща си единствено цвета на кожата. Първите й връзки с момчетата са трудни. Клер е отслабнала много вследствие на любовно разочарование. Това отслабване (дължащо се всъщност на загуба на апетит) е причинило лека аномалия в областта на дясната гърда. Кожата в действителност се е сбръчкала поради загубването на някои еластични влакна, както са й обяснили. Клер обаче се „фиксира“ върху този дефект, който тя изживява като непоправим недостатък. Щом се почувства по-добре, тази тревога ще изчезне напълно.
Засегнатият от дисморфофобия се вижда като жив одран. Не само че кожата му покрива едно „обезобразено“ тяло, но тя самата е повредена и показва онова, което би трябвало да скрива, или още – тя е като напоената с отрова туника на кентавъра Нес, която причинила смъртта на Херкулес, щом като той я облякъл.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.
No Comments