Хомосексуалност, хермафродизъм, транссексуалност

 

Преднамерено събирам в едно заглавие тези поня­тия, чиято единствена обща допирна точка е …обърква­нето, което понякога пораждат в главите на немалко хора. Половата диференциация, която зависи от хромозомите, в изключително редки случаи може да покаже аномалии, които се разкриват още с раждането, или по­някога точно през пубертета. Те са наречени хермафро­дизъм (от сливане на имената на гръцките бог и богиня Хермес и Афродита). И по изключение се случва така, че външният, видимият пол (онзи, който длъжностното лице по гражданското състояние ще зачете, когато ре­гистрира раждането) ще се различава от биологичния пол, свързан с половите хромозоми.

Проблемът, който, още веднъж да подчертаем, е твърде рядък, но си стру­ва да се знае, може да се дедраматизира с помощта на компетентните по въпроса лекари. Но нещата ще се усложнят още повече като кажа, че към тези два пола („хромозомен“ и „видим“) се прибавя един трети – психо­логическият пол. Този психологически пол, т.е. чувство­то за принадлежност към кастата на момчетата или тази на момичетата, не е толкова очевиден, колкото изглежда на пръв поглед. Тъкмо това ни показва транс- сексуалноста, която е чувството (или по-скоро убеж­дението), че природата е допуснала грешка. Транссексуалният мъж или жена е убеден(а), че принадлежи към противоположния пол, въпреки че видимият му пол е на­пълно изграден и абсолютно нормален. Подобно, несъм­нено налудно убеждение, не се съпътства непременно от сериозни психологически смущения. Но истинският трансексуален очаква само едно – хирурзите да сменят неговия пол, нещо, което изпробвани техники вече са в състояние да осъществят. На транссексуалния му се налага също така да убеди властите да бъде сменен статутът на гражданското му състояние чрез посред­ничеството на специално назначена за целта комисия. Така някои транссексуални успяха да променят живота си, нещо, на което медиите дадоха широк отзвук.

Транссексуалността „доказва“ превъзходството на психологическия пол, който зависи преди всичко от обкръжението и от възпитанието. Психологическият пол, обратим до този момент, към третата година на детето вече се „фиксира“ Поради тази причина дали структурирането на пола ще бъде нормално (в случаи­те на транссексуалност), или пък неопределено и неяс­но (в случаите на хермафродизъм), то полът, в края на краищата, се предрешава от възпитанието. Очевидно, че в болшинството от случаите „трите пола“ – хромо зомен, видим и психологически, си съответстват, но трябва да се знае, че това съответствие не става от само себе си и че не съществува някаква органична връз­ка между психологическия и останалите два вида пол.

По-различен е проблемът с хомосексуалността. При нея всъщност биологичният пол съответства на психологическия (който още се нарича чувство за поло­ва идентичност). И независимо от поведението на хо­мосексуалния (мъж или жена), което понякога е карика­турна деформация на поведението на противоположния пол, то чувството им за принадлежност към собстве­ния пол не само че не е отречено, ами най-често за него се предявяват претенции. Онова, което се поставя на въпрос при хомосексуалността всъщност, не е полова­та идентичност, а сексуалното влечение. Разбира се че дотолкова, доколкото това влечение е насочено към личност от същия пол, хомосексуалният (хомосексуал­ната) се държи не според признаците на собствения си пол, а подражава на противоположния пол, като се „идентифицира“ с него. Но тази идентификация, която е очевидна при женствения хомосексуален и при мъжест­вената хомосексуална, не е изразена при всички хомо­сексуални и във всеки случай – не засяга чувството им за полова идентичност.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment