Зараждането на образа за себе си при малкото дете (стадий на огледалото)

Свойствено за човека е не само да говори, но и да се разпознава в огледало. Подобно на езика, това умение за разпознаване се придобива. Психологът Анри Валон пръв описва това, което определя като стадий – в определен момент (някъде между 6-ия и 18-ия месец), докато прави всякакви жестове и мимики, детето си дава сметка, че отразения в огледалото образ е именно то самото. В същото време детето се обръща към майка си, която в споделена радост потвърждава това откри­тие, което за Жак Лакан учредява зараждането на Аза.

Оттук насетне детето възприема идеята, че може да се раздвоява или – във всеки случай – че може да се разграничава от своя образ. Образът в огледалото ед­новременно е то и не е то: образът го представлява. Този образ видимо удовлетворява майката, което оче­видно има основополагащ характер. Виждаме следова­телно, че представата за себе си ще се изгради върху един истински образ, с всичко онова, което той може да съдържа впоследствие като принудителност (за което свидетелстват и многобройните изрази: „да се съобра­зяваш с образа“, който другите очакват, „да запазиш на всяка цена“ отличителния си образ и пр.)

Въпросното раздвояване позволява на детето също така да разграничава „вътре“ от „вън“, да разграничава усещанията, които идват от вътрешността, от онези, които са предизвикани от другия, като кожата съставлява границата помежду им. Следователно налице са два образа за себе си – единият външен, за други­те, другият вътрешен, за теб самия. Мисълта копира този модел и детето оттук насетне ще може да раз­граничава мислите, които запазва за себе си, от онези, които изразява пред обкръжението си: с езика, раздвояването на образа се превръща в раздвояване със самия себе си.

 

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment