Да се чувстваш добре в новата си кожа

 

…кожата образува граница между два образа: вътрешния образ за себе си, скрит и невидим, и външния образ за себе си – онзи, който оста­вяме да бъде видян, когото даже понякога разголваме.

Но кожата също така съставлява граница между Аз и другите. Впрочем, през пубертета въпросната грани­ца се променя. Например в тази възраст често се случ­ва децата да не понасят повече физическите контакти с родителите, сякаш че кожата се е наелектризирала. Причината е, че има нова територия или нови ценнос­ти, които трябва да се отстояват и защитават. Но съвсем не е лесна задача тази защита да бъде нагодена към опасностите, които са по-въображаеми от всякога. Оттам насетне е възможно едно от двете: или тази за­щита да е твърде голяма и да не позволява нищо повече да преминава (такъв е случаят с черупката на Оливие и непроницаемостта на Ерик), или наопаки, тази грани­ца да е порьозна, пропусклива, още повече, че и самата кожа може да бъде уязвена от едно акне, което привли­ча погледите. Такъв е случаят на Мишел:

Мишел всеки ден покрива лицето си с крем, който „взема назаем“ от майка си. Така че не става дума за лечение в точния смисъл на думата, а за един допълнителен защитен слой, който в не­говото съзнание цели да го предпази от остана­лите. Не изпитва ли той постоянното усещане, че всички го гледат? Това „всички“, разбира се, са момичетата, които един ден му заявяват, че „нямал нищо в гащите“, което впрочем не го засяга кой знае колко, понеже в него съзира по-скоро провокация. Което не пречи (подобно на Жюлиен) и Мишел да се чувства „комплексиран“. Комплексът му, според него, е „физически“: „Не съм широкоплещест и не ходя изправено.“ Досущ като при Жюлиен, чувството за сексуална ма­лоценност временно се „фиксира“ върху външния изалед на мускулатурата.

Мишел сменя кожата, но за него (подобно на мно­го други), новата кожа е прозрачна: далеч от това да го предпазва (както би трябвало да стори всяка нова кожа), тя излага пред погледите: сякаш че е оскъдна прозрачна ципа, която изкарва наяве онова, което е от­долу под нея. Впрочем, какво има отдолу? Има го всичко онова, което човек би искал да скрие и което изглежда мръсно и непристойно, понеже сексуалното желание у човека винаги е свързано с чувството за вина.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment