…кожата образува граница между два образа: вътрешния образ за себе си, скрит и невидим, и външния образ за себе си – онзи, който оставяме да бъде видян, когото даже понякога разголваме.
Но кожата също така съставлява граница между Аз и другите. Впрочем, през пубертета въпросната граница се променя. Например в тази възраст често се случва децата да не понасят повече физическите контакти с родителите, сякаш че кожата се е наелектризирала. Причината е, че има нова територия или нови ценности, които трябва да се отстояват и защитават. Но съвсем не е лесна задача тази защита да бъде нагодена към опасностите, които са по-въображаеми от всякога. Оттам насетне е възможно едно от двете: или тази защита да е твърде голяма и да не позволява нищо повече да преминава (такъв е случаят с черупката на Оливие и непроницаемостта на Ерик), или наопаки, тази граница да е порьозна, пропусклива, още повече, че и самата кожа може да бъде уязвена от едно акне, което привлича погледите. Такъв е случаят на Мишел:
Мишел всеки ден покрива лицето си с крем, който „взема назаем“ от майка си. Така че не става дума за лечение в точния смисъл на думата, а за един допълнителен защитен слой, който в неговото съзнание цели да го предпази от останалите. Не изпитва ли той постоянното усещане, че всички го гледат? Това „всички“, разбира се, са момичетата, които един ден му заявяват, че „нямал нищо в гащите“, което впрочем не го засяга кой знае колко, понеже в него съзира по-скоро провокация. Което не пречи (подобно на Жюлиен) и Мишел да се чувства „комплексиран“. Комплексът му, според него, е „физически“: „Не съм широкоплещест и не ходя изправено.“ Досущ като при Жюлиен, чувството за сексуална малоценност временно се „фиксира“ върху външния изалед на мускулатурата.
Мишел сменя кожата, но за него (подобно на много други), новата кожа е прозрачна: далеч от това да го предпазва (както би трябвало да стори всяка нова кожа), тя излага пред погледите: сякаш че е оскъдна прозрачна ципа, която изкарва наяве онова, което е отдолу под нея. Впрочем, какво има отдолу? Има го всичко онова, което човек би искал да скрие и което изглежда мръсно и непристойно, понеже сексуалното желание у човека винаги е свързано с чувството за вина.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.
No Comments