Избухливост, игра с косата и безпокойство

Въпрос № 42

Публикувано на 04.02.2014, 21:48 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте,
дъщеря ми е на на почти 6 години,от бебе има лошия навик да си върти косата, отначало само докато заспиваше след това почти постоянно и не ме тревожи това а факта че си къса от косата и и остават плешиви петна.Водих я на лекар дадоха ни един шампоан и плешивината се оправи,но този навик продължава и пак се появи петно опитахме какво ли не за да я откажем(подстригахме я съвсем късо,но тогава идваше да върти моята коса,карахме и се заплашвахме че пак ще я подстрижем ),но нищо не дава резултат и госпожите в децката са запознати с проблема и те и говорят и контролират ,но без резултат.А на последък много ни крещи и е нервна от децката също ми казват че е нервна и избухлива и те се тревожат.Незнам какво да предприема да я водя ли на психолог или е моментно и ще премине.На скоро ми каза че сънува кошмари.Какво може да го безпокои толкова едно дете?Много ще съм ви благодарна ако ми дадете съвет, като детски психолог, как да се справя с това .Благодаря ви предварително

 

Отговор:

Здравейте,

обикновено подобни симптоми сочат към стаена тревожност, особено, когато са в комбинация с поведенчески проблеми „много ни крещи и е нервна от децката също ми казват че е нервна и избухлива“ и неспокоен сън.

Играта с косата (собствената и вашата), вероятно служи като „гръмоотвод“ за стаеното напрежение: докосвайки тези познати обекти, освен, че си доставя удоволствие, детето се и „застрахова“ (помните ли на времето, при играта на гоненица, как понякога играещите се хващаха за някой предмет с думите: „Пу- тук е къща“). Не е добре просто да забраните играта с косата- нужно е да дадете алтернатива. Малките деца, често искат да носят в детската градина или училище, някакъв познат предмет или играчка, за да символизират загубата, откъсването от познатото. Този предмет се нарича преходен обект. Възможно е докосването на косата, при дъщеря Ви да изпълнява, някаква подобна функция- на туширащо напрежението, действие.

Най- адекватно в този случай е да се видим в кабинета ми и да обмислим възможните причини за едно подобно държание, репрезентирано през съответният симптом.

Добре е ситуацията да не бъде оставяна „да се оправи от само себе си“, защото „оправяне“ няма как да се случи- просто проблемната зона може да бъде покрита за известен период от време след, което нещата ще се появяват на ново място, с нова сила.

 

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment