Автоагресия и самонараняване

Въпрос № 44

Публикувано на 12.02.2014, 17:46 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте, Нуждая се от съвет относно поведението на сина ми, който е на 5 години и половина. Като всяко дете и той понякога е непослушен, разсеян. Налага се по няколко пъти да му се повтаря да се облече, да си измие зъбите, да седне да се храни и т.н. Когато татко му му се скара малко по-грубо, започва да плаче и да се удря с юмрук по челото. Плаче жално, а когато баща му излезе от стаята той става и започва да се блъска с глава в стената. Имали сме случаи, когато си е удрял шамари, хващал се е за гушата да се души сам, опитвал се е да си дере лицето… Веднъж го видях да се опитва да си извива ръцете и да се боде по ръчичките с вилица. Струва ми се, че това са тревожни сигнали. Наблюдавам това поведение от Септември миналата година. В началото не му отдадох значение и реших, че подражава на нещо видяно по телевизията или от детската градина. Мислех си, че е поредния каприз и ако не му обръщам внимание ще престане. Сега обаче имахме нов случай. Не мога да си обясня откъде може да идва това поведение. Той ни е единствено дете и е малко разглезен. Свикнал е да му се угажда и ако малко нещо не му се угоди се разстройва лесно. Признавам, че баща му понякога е доста строг. Случвало му се е да го удря и да го заплашва когато не слуша, но и аз не мога да кажа със сигурност дали прекалява с методите на възпитание или е в реда на нещата да респектира детето, когато проявява своеволия. Благодаря за вашия съвет и коментар.

 

Отговор:

Здравейте,

всъщност, във Вашият въпрос се съдържа и една не- малка част от неговия отговор: „Той ни е единствено дете и е малко разглезен. Свикнал е да му се угажда и ако малко нещо не му се угоди се разстройва лесно.“

Нормално е с порастването, да се появяват все нови и нови изисквания, типични за възрастта, но, често недолюбвани от децата: знаете, че да си „голям“, за тях означава да имаш повече права и по- малко задължения ;-))).

Сблъсъкът на фантазията с реалността понякога е по- травматична за детето от това, което допускаме.

Агресията, породена от този сблъсък, и особено изваждането му от „рая“ (т.е. от детските фантазми за всесилие, всемогъщество и тотална наслада), търси къде да се разтовари. След като не може да се редуцира върху налагащият отграниченията обект(бащата), то тя ще се насочи към друг, външен обект или към себе си под формата на автоагресивни импулси.

В конкретният случай, обаче, от особено значение е да се намери адекватният път към емоционалността и психичното, като цяло, защото в противен случай не е ясно как биха се развивали нещата в бъдеще.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment