Автоагресивност и неадекватна самооценка

Въпрос № 45

Публикувано на 08.03.2014, 15:45 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте, обръщам се за съвет от детски психолог, по повод синът ми, който е на 7г в първи клас – изключително буден, умен, много енергичен (спортува) и емоционален. В началото на учебната година имахме проблем в общуването, учителката в продължение на месец – два ми се оплакваше, че не намира диалог с него – не може да го накара да участва в учебния процес, като му задава въпрос той все мълчи. С времето се той се „пречупи“ така да се каже и се ориентира в обстановката. Сега 7 месеца по – късно наблюдавам автоагресия, не мога да си обясня откъде идва. Той сам се удрял, лесно се разплаква. Обяснението на синът ми е, че вдигал ръка и тя не го посочвала и той започвал да се нервира, да ръмжи и така да се държи, всякаш да я впечатли и да му обърне внимание. Държа само да поясня, че в периода когато не искаше да взима участие, тя го наказваше и се наложи да отида до директора на училището, защото не смятам че това е начина. Подозирам, че учителката съзнателно или не пренебрегва синът ми, тъй като аз накърних нейния авторитет и поставих под съмнение методите й. Дори и така да е, тя не ми е проблем, ще сменя училището, средата, но това негово държание много ме притеснява. От малък е супер активен, енергичен дори нервен бих казала в някои ситуации. Държи все той да е победител, той да е първи, той да е прав. Учението му върви – математиката особено – много е добър и чувствителен. Но тази автоагресия много ме притеснява

 

Отговор:

 

Здравейте,

въпросите, които поставяте са много сериозни и за да бъдат решени е необходимо да се огледа цялата ситуация, в детайли, включително- Вашето и на бащата, места. На базата на тези детайли, можем да конструираме ситуацията, в която се е развивал и расте в момента, синът Ви от, което пък ще се опитаме да изведем възможните причини за това негово поведение, сега, особено що се отнася до частта с нервността и автоагресивността.

Описала сте много типична ситуация, с висок интензитет и сериозен заряд за въздействие върху бъдещето, която е особено важно да бъде разрешена адекватно, а не да бъде оставяна да се „оправи с времето“: „…От малък е супер активен, енергичен дори нервен бих казала в някои ситуации. Държи все той да е победител, той да е първи, той да е прав. Учението му върви – математиката особено – много е добър и чувствителен. Но тази автоагресия много ме притеснява…“

Това, че има отлични обучителни възможности и дух на победител е чудесно и ще бъде жалко да се загуби под формата на мегаломанна самооценка или невъзможност за адекватна социализация.

За съжаление, конфликтът с учителите, неминуемо ще се отрази на под някаква форма на сина Ви. Заповядайте да обсъдим цялата ситуация и да измислим изход- както да успокоим преподавателите, че нямате идея да рушите авторитета им, така и да изградим усещане за сигурност у сина Ви, за да не се налага непрекъснато да се „защитава“, бъдейки агресивен.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment