Въпрос № 38
Публикувано на 22.10.2013, 16:33 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте, г-н Стоилов! Разгледах задаваните към вас въпроси, за да не се повтарям ако вече сте дали съвет на друг родител, но не открих моя проблем или по-точно проблемът е обсъждан, но сте дали съвети за по-големи деца. Моят син е на 1г. и 5м. и от около 2 седмици стана супер агресивен. Когато нещо не му се даде или му се забрани изпада в истерия и хвърля, блъска, дере с нокти (най-вече лицето ми в опитите да го успокоя), скубе (мен) и троши всичко наред. Изпада в моменти на ярост и нищо не помага. Опитвала съм с целувки и милувки да го успокоя-това още повече го настървява. Опитвах с шамари по дупето, дори го ударих през лицето (не че се гордея), но и това не помогна. Четох, че така само се засилва агресията и в статиите на тази тема навсякъде съветват – говорете с детето- е как да стане?? той още не говори и дори и да разбира доста неща, няма как аз да разбера, защо така реагира и какъв му е проблема. Другият проблем е, че тази агресия се проявява и към някои деца. Когато на нашата площадка дойде чуждо дете, моят син (който явно се мисли за главатар на стадото, но е един от малките) започва да бута детето, да го удря и да му взима играчките по доста груб начин. Не реагира с познатите ни деца така, а само с такива, който идват по-рядко при нас. Сега съм му дала 21 дневен срок, в който ще съм пасивна и ще се правя, че не го забелязвам, защото това е поредният даден ми съвет, за да му покажа, че не ми прави впечатление и че няма с тръшкане да стане на неговото, но не съм сигурна дали и това ще помогне? Моля ви, дайте ми съвет как да го усмиря в момент на агресия? Как да му обясня, че боли, когато удря и дере? Как да му покажа, че е лошо да се хвърля и чупи? Той е ходещо бебе, но с доста силна ръка 🙂 Благодаря ви предварително за отделеното време и ви желая хубав ден!
Отговор:
Здравейте,
типична ситуация през, която преминават почти всички здрави деца: „желанието ми е равносилно на закон!“. Поради тази причина, ако това желание не бъде осъществено тук и сега, то гневът, породен от отказа се стоварва с цялата си мощ върху неподозиращите родители. Добре дошли в реалността! 😉
По същество, това е е един от първите по- сериозни сблъсъци на фантазма с реалността: за родителите, детето излиза от позицията си на ангелче и все по- често облича дрехата на истинско дяволче, а за детето раят в, който всичко желано е позволено е на път да бъде разрушен от нахлуването на действителност в, която има повече ограничения от, колкото на него би му се искало.
За съжаление в тази възраст и ситуация, ще Ви бъде много трудно да се справите лично- ако не отглеждате детето си сама, би следвало да инвестирате по- активно ролята и позицията на бащата, както по отношение на задаване на граници и правила, така и по отношение на това да бъдете предпазена от агресията на сина си. Това, че е „малък“ и не „разбира“ не е съвсем така: липсата на активна вербалност съвсем не означава, че не знае за какво иде реч. Дори напротив!
Децата се раждат в символен свят и бидейки потопени непрекъснато в него, разбират механизмите му много добре, въпреки и несъвършенствата в експресивен план.
Опитите Ви да го успокоите, гушкайки го, или пък да му дадете 21 дневен срок, разбира се, няма как да дадат желаният от Вас резултат.
Невъзможността да понася отказ и присъствието на другия, е реален проблем, с много по- дълбоки корени от предполагаемото. Тези корени, естествено, водят своите начала от нас- родителите. Поради тази причина е най- подходящо да се видим в кабинета ми, където да разгледаме детайлно ситуацията и на тази база да вземем най- адекватното към момента решение.
Автор:
No Comments