Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Детето е негативно настроено към думите на родителя

Въпрос № 24

Публикувано на 29.01.2013, 14:29 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте д-р Стоилов,
Майка съм на две деца на 8.5 и 3 години, момиче и момче. На 32 години съм, работя. Дъщеря ми има странно отношение към мен. Постоянно ми е в опозиция. Ако й се скарам за нещо, тя започва да крещи, да ми вика. Малка забележка не мога да й направя започва да се сърди. Винаги е негативно настроена към моите постъпки. Ако й казвам нещо трябва да го повторя поне три пъти, докато ме чуе или да го изпълни. Дълго време изчаквах, че ще се оправи и да намеря с нея общ език, но не става. Иначе е много самостоятелно дете , още от малка. Даже в последно време започна да готви със собствено желание. Това, което забелязвам в нея е, че е по-зряла като мислене от своите връсници. Сериозно съм притеснена тя сега е малка, но като порасне ще става по-зле и по-зле. И още един проблем страда от нощно напикаване. Лятото беше спряло, но сега зимата пак започна да се напикава и си гризе ноктите, от което също не мога да я отуча.
Самата аз съм чувствителен човек, винаги се притеснявам за децата, представям си някои неща и си мисля да не се случи нещо лошо, и т.н. Винаги първо мисля за най-лошото.

Моля за Вашия съвет.

Благодаря Ви.

 

Отговор:

Здравейте,

нормално е поведението, демонстрирано от дъщеря Ви, да буди притеснения у Вас.

Подобни симптоми, обаче имат своят смисъл и въпреки негативната реакция, която предизвикват у нас, е добре да не се опитваме да ги „запушваме“ брутално, а да се помъчим да разберем, какво се опитва да ни каже чрез тях, детето.

С други думи,

това психично напрежение или конфликт, които не успяват да достигнат повърхността, чрез словото, намират път на вън през действия, поведение, или обобщено казано, през симптом.

Именно такъв симптом на отхвърляне, неглижиране, провокативно поведение, спрямо Вас, демонстрира дъщеря Ви.

Коректно би било да чуем посланието, което детето ни изпраща, вместо да се надяваме, че с времето нещата ще се оправят сами.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment