Въпрос № 39
Публикувано на 06.11.2013, 13:34 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте! Детето ми е на 7г, първи клас. Учителките постоянно се оплакват от него- обиждал децата, не слуша, пречи на учебния процес, а го виждам и че е агресивен. Постоянно си говорим по този въпрос, уж разбира, и на следващия ден-нещата стават още по-зле. В детската градина също е имало оплаквания, но поне не беше агресивен. С баща му сме се видяли в чудо, вече не знаем как да реагираме и какво да правим. С материала се справя добре, но винаги сяда да учи с триста зора- плаче, крещи и изкарва извън нерви всички около него.
Отговор:
Здравейте,
агресивността е част от всяко едно здраво дете, особено пък, когато то и е момче. Въпросът е тази агресивност да бъде в някакви рамки, както и да има правила, къде да бъде изразходвана. Всичко, извън определените рамки е симптом, който е добре да бъде чут, защото в противен случай ще напомни за себе си отново, по различен, но не по- малко стряскащ начин.
За малкото дете е много трудно да превъзмогне усещането, че не е центъра на вселената и, че другите не са тела, длъжни да се въртят около него. Реалността и ограниченията в нея го карат да се чувства незадоволено, напрегнато и ядосано, в резултат на, което решава, че трябва да се разбунтува, като последен опит да си възвърне загубеният рай…
Нека съпругът Ви постави рамките в, които може да се разпростира, както и произтичащите от това ограничения, а Вие се позовавайте на името и правилата му.
Постепенно, бурните протести ще отминат, и въпреки нежеланието си ще започне да се съобразява с наложеният му ред, по подобие на реда, който и Вие самата спазвате. Не забравяйте, че името на бащата се вписва основно през думите на майката: ако сте го вписала като строг, но справедлив, то нещата, с известни колебания ще вървят, ако той не е фигурата, която да респектира детето (без да го плаши), то тогава трябва да направите нещо в съответната посока.
No Comments