Брата е много тревожен по отношение на сестра си.

Въпрос № 27

Публикувано на 19.03.2013, 10:37 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здрадейте, имам син на 3 години и дъщеря на 1 година и 9 месеца. Двамята ходят заедно на ясла/в една група/. Случва се обаче понякога едното дете да е болно и да не ходи. Когато той е вкъщи тя нама проблем и си стои спокойна там. Спи, храни се и си играе с другите деца. Когато тя е болна той много го преживява и на няколко пъти се е случвало да го вземам на обед, защото вече е с температура и постоянно плаче. От както навърши 3 положението стана много тревожно за мен. Плаче много като го водим на ясла и даже бяга навън. Знам, че грижата на госпожите е на ниво и дори го обичат и децата не го тормозят, защото е тих и си играят с него. Държанието му вкъщи също се промени. Когато му направя забележка за нещо той изпада в истерия, сяда на земята и си лапа ръката почти до китката. Ужасно е. Когато му кажа да я махне започва да мучи и да реве още по-силно. Опитвам се да прекарвам повече време с него /само двамата/, но той иска да е с бебето и не ми се получава. Моля ви, посъветвайте ме как да се държа с него. Благодаря ви предварително.

Отговор:

Здравейте,

твърде вероятно е подобна ситуация да е провокирана от невъзможността да се мисли и съответно- подели, родителската любов между двете деца.

Много интересно е решението Ви, двете деца, които са на различна въраст, с различен пол и съответно- със съвсем различно развитие, да бъдат сложени в една група в яслата. Кое наложи този Ваш избор?

Синът Ви демонстрира много ясна и активна психосоматика: моментът в, който сестра му се разболява, не минава много време и той демонстрира същите симптоми. Какво ли си мисли:“…Дали пък мама и тате не обичат повече сестра ми, щом сега тя си е вкъщи, при тях, а аз съм с тези непознати тук и сам…Я, да взема и аз да се разболея…“  😉

Много подобно е и отношението към забележките, които сте отправяли: като че ли несъзнаваната позиция спрямо тях е, че няма да го структурират, ами напротив- ще го разрушат, а пък и това напъхване на ръката в устата…чия уста се опитва да запуши???

Въпросите и символите са значително повече от колкото допускате.

Хубаво е, че сте наблюдателни, подобни симптоми са Ви направили впечатление и разсъждавате над тях, защото често срещано явление е повечето родители да остават пасивни с надеждата детето „да израсте“ проблемите си. Това, разбира се е неоснователно очакване.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.