Агресивност у дома, след невъзможност да се защити, навън

Въпрос № 35

Публикувано на 02.08.2013, 09:59 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте,
искам да Ви споделя притесненията около сина ми.Той е на 8г.и от известно време започна да изпада в някакви истерични кризи.Почва да крещи,да тряска врати,това винаги се случва след като се е скарал с някой от приятелите си.Преди седмица го записахме на тренировки по тенис на маса,когато го попитахме как е минала тренировката той започна да вика и крещи,защото едно от децата му е казало,че е твърде бавен.След 2 дни историята се повтори с друго дете,което се е опитало да му извие пръстите.Просто сина ми не е агресивен и не знае как да се защитава.Оставя останалите деца да му се подиграват,да го удрят,а той само мълчи и не се защитава,агресията си показва вкъщи с викане,тряскане на врати.Как да постъпя в тази ситуация? Моля Ви за съвет.

 

Отговор:

 

Здравейте,

съвсем на скоро, говорих по сходна проблематика. Казвайки, че сина Ви не е агресивен и не може да се защитава, се чудя за мястото и позицията на неговия баща. Какво мисли той по въпроса и какви стъпки е предприел в тази насока? Какви са думите, които му е дал за случващото се и за възможните начини за справяне?

Често тези хистерични кризи, имат връзка с границите, правилата и отказа да се вършат дейности, изискващи поемането на определена доза неудовлетвореност.

Колкото до блокирането на оперативната агресивност- да, от особено важно значение е да разберем защо се случва това и да потърсим начини за преодоляването му.

За едно момче е от съществена важност да може да се защитава- не само, за да не бъде нараняван, а за да не застава в позицията на жертва, която, понякога има толкова голяма вторична полза, че детето, цял живот не може да се откаже от нея.

Препоръчително е да поговори с детски психолог, за да се изследва причината за появата на тези кризи, вместо, просто да се „реже“ симптома.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment