Чувството за принадлежност към даден пол

 

Какво е образът за себе си? Ако мога така да се из­разя, то образът за себе си не съдържа от образа като такъв нищо друго… освен представата. Защото всъщ­ност става дума за една идея. Тази идея включва, разби­ра се, физическия изглед, но най-вече преценката, която личността му отрежда.

Ето защо този образ има само далечна връзка с действителността, но в замяна носи всичките харак­теристики на… въображаемото. Това съвсем не означа­ва, че чисто и просто иде реч за субективност. Всъщ­ност образът за себе си се „закача“ от една страна за действителността (физическия облик, например), а от друга – за историята на личността.

Жюлиен например има „усещането“, че растежът му се е преустановил от първата година в лицея (X клас), когато е бил на 15 години. Сега той е на 17, счита че не му достигат известно количес­тво килограми и че това „не изглежда мъжест­вено“. В училище той не смее да съблече сакото си поради опасение, че неговите съученици ще видят ръцете му, които той намира за хила­ви. Жюлиен добавя, че пубертетът му закъснял спрямо този на неговите другари.

Горният пример илюстрира добре какво представ­лява образът за себе си: възможно е ръцете на Жюлиен наистина да са доста хилави, но това, което за друг би било само някаква си подробност (или даже мотив да упражнява мускулатурата), парализира Жюлиен. Той е убеден че и другите ще мислят като него. Защото об­разът, който Жюлиен има за себе си, всъщност е неот­делим от идеята, че не е достатъчно мъжествен. Нещо повече, образът се превръща в олицетворение на тази идея и то до такава степен, че самата тя повече не може да бъде оспорвана: доказателството за малоцен­ността е тук, в тези много хилави ръце!

Този образ изразява проблемите на Жюлиен. И няма да изчезне, докато самият му комплекс не изчезне. Той предава чувството му за малоценност, представата му, че не е достатъчно „мъж“. Подобно чувство е тол­кова често срещано, че може да се каже, че, в една или друга степен, засяга значителна част от момчетата в периода на пубертета. Но в конкретния случай въп­росното чувство, вместо да бъде обект на размисъл и на обговаряне, се фиксира за образа, който Жюлиен си мисли, че дава на околните. Този образ следователно е отражение на неговия комплекс за сексуална малоцен­ност. И ако той се разкрива през пубертета, можем да мислим, че е съществувал и преди него и че като мал­ко момченце Жюлиен вече е имал усещането, че е бил пo-нисш и че е имал много хилави ръце спрямо тези на останалите момчета. Виждаме, че образът, който де­тето предоставя, е подновен през пубертета и че това подновяване въвежда по-отчетливо сексуалността.

На това място преоткриваме интересна аналогия с биологията, с разликата между половото съзряване и половото различие. Половото различие е генетично, а съзряването (т.е. пубертетът) само потвърждава пос­ланието на гените. Тук също пубертетът и новият об­раз за себе си (който произтича от него) само потвърж­дават онова, което е било предварително зададено. Но зададено къде и как? Наистина, психологическото оп­ределяне на пола се извършва спрямо биологията или по-скоро – спрямо видимото (външните признаци, т.е. половите органи), но е автономно от нея. Като доказа­телство – знае се, че в случай на полова неопределеност, психологическият пол зависи не само от възпитанието (т.е. от избора на родителите), но и се решава преди тригодишна възраст на детето. Така че съществува едно психологическо определяне на пола, което далеч предхожда пубертета, понеже се случва много рано.

Впрочем, психологическото определяне не винаги вър­ви по посока на биологията. Това е обяснението за така наречените аномалии на сексуалната идентичност и на първо място – транссексуализма. Следователно ще трябва да се завърнем към произхода на образа за себе си, за да разберем какво ще бъде реактивирано в пери­ода на пубертета.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment