Агресивност и провокации при най- малкият брат

Въпрос № 15

Публикувано на 20.07.2010, 18:08:59 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте,имам син на почти 10г,той е третото ми дете изтърсака както се казва. Имах много тежка бременност, също толкова трудно го родих.От бебе много плачеше, спеше много малко и сега е такъв, пълен с нескончаема енергия. В същото време е много своенравен, не търпи друго мнение,даже на учителите си, а смея да твърдя че другите ми две деца са образец за добро държание и възпитание. За сега мога да го контролирам само аз, за баща му дума не може да става, в непрекъсната конфронтация са.Понякога е доста агресивен, чак се плаша,споменах ли, че все още се напишква нощем? Усещам, че има проблем, дори подозирам какъв,все си мисля. че е рано да го водя за консултация при психолог, затова исках първо тук да попитам за вашето мнение. Бих била благодарна за Вашето мнение.

 

Реплика към 26.08.2010, 16:16:15 ч.

 

Ще си позволя да коментирам проблема ти. Искам да те попитам какви са отношенията на най-малкия ти син с другите членове на семейството-другите две деца и бащата? Какво е отношението на бащата към децата-поотделно? Нощното напишкване и то вече в по-голяма възраст е индикатор за наличие на тревожност при детето, наличие на проблем? Възможно ли е да се чувства недолюбван от някого? И по този начин, с агресия,непослушание да се опитва да се самозащити.

 

Реплика към 02.09.2010, 13:27:56 ч.

 

…, ти май си вкарала детето в някакви рамки, които не са неговите! Аз също смятам, че поведението му е резултат от тревожност, а тази тревожност е породена от неразбиране. От написаното смятам, че ти си прекалено строга с него и го подчиняваш чрез страх, но не го разбираш. Агресията му е начин да покаже себе си. Погледни на детето с други очи – формули като „роди се такъв и онакъв“ са предрасъдъци и бягство от проблема. Дано да съм те насочила. Изивнявам се на г-н Стоилов, че се намесвам в консултациите.

 

Реплика към 12.09.2010, 17:54:49 ч.

 

…, благодаря за коментара. Това ме накара да се замисля за някои неща. Вероятно не съм най-добрата майка на света, но съм решена да обърна специално внимание на проблема със сина си.И да, осъзнах, че на сина ми му липсва общуването с баща му,но по онзи нормалния начин на общуване баща-син. Всъщност съпруга ми налага рамките на възпитание-строгост,страх, безпрекословно подчинение…

 

Отговор:

 

Както дамите преди мен са Ви насочили, добре е да се изследват отношенията на сина Ви с другите деца, както в дома , така и в училище.Много е важен и контакта със съпруга Ви, тъй като той е не само „законодател“, но и образец за подражание. Ако единствено Вие успявате да го контролирате, то тогава къде и каква е бащината роля и функция?

Напишкването и агресивността бих разглеждал като симптом на дадена психична динамика, която за момента не успява да намери адекватни канали за изразяване, но би могло да бъде и съвсем друго нещо.

При всяко положение работа “ на парче“ не би била ползотворна, да не говорим, че погрешно интерпретиране би объркало още повече ситуацията.

Необходимо е проблемът да бъде разгледан обстойно за да се изготви стратегия с ясни цели,разпределени във времето и отговарящи на реалните потребности на детето Ви.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment