Трябва ли веднага да удовлетворяваме физиологичните нужди на детето?

Въпрос № 7

Публикувано на 31.03.2009, 10:18:24 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Има ли проблем ако понякога по обективни причини се налага да не мога да удовлетворя ВЕДНАГА физиологичните потребности на детето-хранене,почистване,а е дошъл определеният за това час и неговият биологичен часовник го кара да плаче и да си ги иска?И аз съм човек и ми се налага понякога да отложа действието с няколко минути заради неотложна своя потребност, или храната примерно е твърде топла или студена и се налага изчакване. И съм забелязала,че е задрямал докато му дойде редът:)Има ли опасност да прерасне това в някакво неудовлетворение по-късно-на 6 месеца е 🙂

Отговор:

Здравейте,

разбира се, че не е необходимо да удовлетворявате моментално нуждите на детето си, често това дори вреди.

„Магическото изпълняване на желанията“ е процес, инспириран в голяма степен от самите нас като родители.Например:детето плаче- то може да е тъжно,да е уморено или просто да вокализира,но още преди да е оформило ясна потребност за нещо се появява майката(доста често-бабата), размахваща дрънкалка пред лицето му с думите „ааа–няма нищо,я виж какво има тук…“ или „аха-плачеш,значи си гладен…не си,хъм-жаден си…не си,ахаааа-расте ти ново зъбче…“ и т.н.,тоест има голяма вероятност ние възрастните да вменяваме на детето си за какво плаче, без да знаем дали това е реалната му потребност.

За създаването на навици- това е полезно(и удобно) в еднаква степен и за нас самите и за детето,тъй като улеснява(типизира) нашето ежедневие и изгражда(структурира)възприемането и разбирането на света от детето,но в никой случай не трябва тези навици да се разглеждат като безусловен закон.

Колкото до неудовлетвореността-ще трябва да се примирите и да го приемете-колкото и добра и всеотдайна майка да сте рано или късно синът Ви ще бъде недоволен и неудовлетворен от Вас.

„Добрият“ родител, обаче е този,който позволява детето му да го мрази(да е неудовлетворено),показвайки му,че тази омраза няма да го разруши като родител.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.