Обновяване на образа за себе си при юношите

Физическите изменения, които пубертетът носи, решително променят външността на юношата. Техни­те последици са от първостепенно значение. Те обясня­ват и някои от затрудненията на юношата.

Нещо повече: такива затруднения са представени при всички юноши (под формата, примерно, на простич­ка и бързо забравена мисъл). Ето защо (и такъв ще бъде лайтмотивът на моята книга) границата между норма и патология е винаги плаваща и винаги относителна. Наистина, всеки юноша е принуден да се изправи срещу определени проблеми, като пубертетът – и неговите­ физическите изменения – е един от най-значимите сред тях. Възможно е някой юноша да отложи разрешаване­то на този проблем настрани, но рано или късно ще му се наложи да се обърне към него. Друг пък ще се затруд­нява да намери изход в него; помощта, която в този мо­мент може да му бъде оказана, е от решаващо значение. Но подобна помощ не може да се осъществи, без да се разбира в дълбочина въпросното явление.

За юношата казваме, че сменя кожата си, че е пове­че или по-малко комфортно в своята (нова) кожа. Всички тези образи отразяват една действителност. Но само я отразяват! Няма как да се ограничим до една дейст­вителност (която би била тази на външния вид). Ще трябва незабавно да се запитаме как тя е изживявана. И тъкмо тук, в момента на пубертета, се забелязват, понякога, значими различия: еди-кое си момче ще се гор­дее, че се бръсне, а друго няма да иска и да чуе, еди-кое си момиче нетърпеливо чака менструацията си, друго пък се крие и т.н. Всичко несъмнено зависи от начина, по който пубертетът е бил подготвен, въведен, обяс­нен. А този начин, от своя страна, зависи от връзките между родители и деца отпреди въпросното събитие! Така че поставянето на акцента върху юношеството е начин да се говори също за детството (даже и за оно­ва, което го е предхождало в собствената история на родителите). Но също така – да се говори и какво пред­ставлява зрелостта, дотолкова, доколкото някои въз­растни индивиди все още не са превъзмогнали собст­веното си юношество. Начинът, по който родителите изживяват пубертета на детето си, нещата които си мислят по повод обстоятелството, че синът им (дъ­щеря им) е в състояние да води полов живот, влизат в резонанс с онова, което юношата изживява, т.е. – с един образ за него самия, който е на път да се променя.

Наистина, бъдещият възрастен потенциално вече е присъствал в изградената у родителите представа за детето. Така че по същество не иде реч за промяна, а за обновяване. Освен това този образ не е съзнаван за родителите, не и преди момента на настъпване на пу­бертета. Тези именно факти обясняват защо образът на пубертетния юноша може да предизвика някакъв вид пукнатина във взаимоотношенията родители-деца. Но нека не избързваме.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment