Кое е норма в юношеството?

Въпросът за нормата натрапливо е обзел юношата. Това е дотолкова вярно, че ако той се намира за разли­чен от останалите, ако се противопоставя на семейна­та среда, то е за да реагира срещу една предполагаема норма – тази на „обществото“, на семейството, тази, най-просто казано, „на другите“. Но тъкмо това е нещо­то, което му позволява да се изгради. И как другояче да си обясним непреодолимата потребност на юношата да бъде в група, когато се отскубне от собственото си семейство, ако ли не посредством нуждата да се под­слони зад нови норми?

Обяснението за тази „обзетост“ изглежда очевид­но от пръв поглед: телесните изменения, причинени от пубертета, пораждат безпокойство у юношата, дори и той да е бил предизвестен за тях от възпитанието (което при все това отбеляза огромен напредък спрямо предходните поколения). Каквито и да са обясненията (в частност – чувството за вина, неразделно свързано с всичко, което засяга сексуалността) то ще се съгла­сим, че естеството на всичко ново (което, още повече, засяга тялото) е да поражда тревоги.

По време на първата нощна полюция, Дени решава, че става дума за изпускане на гной. Така че той се приема за болен. Но намира, че тази „болест“, връхлетяла го по време на еротичен сън, е дос­татъчно приятна, за да не я сподели с родите­лите си.

Подобен род фантазми са безброй. И дори, както в горния кратък пример, когато нормата определено не е познавана, от това тя само по-силно се налага в съзна­нието. Но съществуват и други източници на тревога във връзка с нормата. На първо място – образът, кой­то ние даваме на другите. Понякога той е причина за загриженост още от периода на детството, но именно през юношеството този образ създава най-много безпокойства. И тук едно просто обяснение се набива на очи, но то не е достатъчно – понякога има значително разминаване между реалния образ на юношата и онзи, който той си мисли че дава за себе си на околните. Ето защо не е уместно да се квалифицира като нарцистичен юноша, който се тревожи за своя образ.

И накрая, периодът на юношеството се отличава с твърде обострено запитване върху моралните нор­ми. Дори и да не оспорва семейния морал, юношата има нужда да си изкове свой собствен. За да го направи, на него му е потребно да проумее как се е изградил този на неговите родители. И тук също е налично разминава­не между онова, което те са препредали на детето си, и онова, което твърдят. Откъдето произтичат мно- гобройните мотиви за сблъсъци, най-често свързани с тревогата от непознатото. Освен това родителите се развиват в зависимост от обкръжаващия ги свят и от опита, който придобиват в контакта си с децата. Впрочем юношата често ще им натяква за стари фак­ти, случили се по време на неговото детство.

Ролята на родителите в този момент е трудна и неблагодарна.

Що се отнася до юношата, той търси и тук, и там, „отвсякъде по малко“ новите норми. А те, може би, не са чак толкова нови.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

 

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment