Въпрос № 14
Публикувано на 16.09.2013, 11:03 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте,моля ви за съвет,имам дъщеря на 6г от година сме разделени с бащата на детето,той не се грижи за нея по никакъв начин,от време на време се сеща за нея, и се обажда да я види,да я вземе и така за период от 2-3 дена най-много седмица,като я води само по заведения в които за нея не са интересни но на него така му е по лесно да я гледа,това са лично негови думи.аз от своя страна съм доста объркана,от една страна искам да прекратя тези срещи защото виждам че детето се раздвоява,става нервна и раздразнителна на моменти,в същото време когато не я търси е много спокойна и щастлива,а причината поради която не искам да прекъсвам контактите им е това че бих желала да запазят връзката помежду си баща-дъщеря,освен това когато той се обади детето никога не му отказва да го види,въпреки незаинтересоваността му спрямо него,тя се радва когато го види и казва че не му се сърди.и незнам как точно да постъпя.от друга страна,аз имам сериозен приятел с когото смятаме да заживеем заедно на семейни начала,незнам доколко е важно но ще споделя че той също е разведен и има детенце.и въпреки че не плаща издръжка на детето си,се грижи за него,винаги когато има нужда без значение дали има възможност по всякакъв начин в същото време мен ме боли от държането на бившия ми спрямо дъщеря ми,защото той има възможност,занимава се с частен бизнес,на него си винаги си угажда почти всяка вечер е по дискотеки,а за детето си не иска да даде и стотинка,и също така на няколко пъти споменава че детето му е било грешка и не е трябвало да се случва,като последния път го спомена в присъствието на детето,и това мисля доста я травмира защото постоянно го повтаря и ме пита-аз нали не съм грешка за теб както за тати и се разплаква.направо ми се къса сърцето като я гледам и се опитвам по всевъзможни начини да я успокоя.започнах да разказвам за настоящия ми приятел защото той е от друг град,на разстояние от 300км сме един от друг,той е в п. а аз в к.първоначално смятахме да заживеем в моя град,и все още мислим така но проблема е че от 8 месеца не можем да намерим никаква работа за него в града.наистина града ни доста е замрял и няма никаква реализация и перспектива,в същото време в п. незнам дали защото е по голям като град има повече възможности за работа и реализация.просто в к. няма кътче което да не сме проверили и разпитали и нищо,и успоредно с търсенето на работа тук търсим и работа в п. за мен,евентуално ако не успеем да намерим в к.,смятаме аз и детето да се преместим да живеем в плевен при него на квартира,понеже той живее с родителите си и апартамента им е доста малак,освен това сме различни поколения и смятам че всеки трябва да си е отделно.разказвам ви всичко това защото искам да ми кажете това евентуално мое преместване как би се отразило на детето,защото според майка ми смяната на обстановка,непознат град,други хора,нови деца,нова детска градина,тя е последна година в градината,догодина е ученичка и тази смяна според майка ми би могла да й се отрази негативно и да я травмира по някакъв начин.макар че аз от самото начало съм говорила с детето си,аз нямам тайни от нея и се стремя да и обяснявам нещата на разбираем за нея език.нещо повече самото дете не иска да остава в кърджали,защото в момента в който се разделихме с баща й и повечето й приятелчета изчезнаха,се отдалечиха от нея и мога да кажа че на нея в този град и липсват деца,понеже тя си играе с деца главно в градината,по паркове,детски центрове където се стремя да я води почти всеки ден,за да не се чувства изолирана от деца.тя много се вълнува и с голямо желание и нетърпение ме пита кога ще ходим да живеем в п.,казва че в к. й е скучно.казва – мамо искам вече нямам търпение да отидем да живеем с баткото и да си намеря нови приятели,а тук ще идваме само на гости и на почивка при баба и дядо.това са дословно нейните думи,от които съдя и си правя сметка че може би ще успее да свикне и да се приспособи в новата среда.освен това тя е много общителна,контактна,много будно и любопитно дете,дори мога да кажа че е надраснала възрастта си.казва ми-мамо аз вече съм голяма и искам да говориш с мен като с голям човек а не като с детенце.това са моите страхове,как според вас би и се отразила тази промяна и това преместване в нов град,с нови хора,нова среда.и другото дали да прекратя окончателно срещите с баща й или да позволя да се виждат от време на време за да не губят връзката помежду си.много съм объркана и притеснена за детето,затова много ви моля дайте ми съвет.Благодаря ви предварително,за отделеното време.
Отговор:
Здравейте,
тъжна е историята, която разказвате: липсата на препитание в милата ни татковина, прекъсването на семейните отношения с бившият Ви партньор, но най- вече неизвестността и изпитанията пред, които е поставена дъщеря Ви, а и Вие, като жена и майка…
Питате как би се отразила върху детето една нова Ваша връзка? Вероятно по същият начин, както на Вас: ако успеете да създадете хармонично семейство, в което се чувствате сигурна , спокойна и обгрижвана, то и дъщеря Ви ще се чувства добре. Ако нещата не потръгнат, то усещането за загуба ще се затвърди.
Може би е добре, преди да вземете генерално решение, касаещо по- дълъг период от време и местене в съседни градове, да опитате някаква друга форма на съжителство с въпросният господин, където децата няма да бъдат поставяни в ситуация на голяма промяна, която не е изяснена, дори за самите им родители.
По отношение на биологичният му баща…хм, меко казано е недопустимо да казва пред детето си, че е грешка. Има неща, които дори да мислим, не бива да изричаме, защото е безотговорно да хвърляме думи върху другите, само защото ни тежат, особено пък, когато това касае децата ни.
Тоталното прекратяване на връзката и с него, обаче не е решение, още повече, че тя самата го търси и този контакт, колкото и да смятате за ненужен и дава нещо. Забраната, както знаете ни указва, кое да желаем така, че помислете върху резултата от подобно действие.
Добре е да се чуем по скайп или телефон, за да поговорим за ситуацията, от чието успешно разрешаване до голяма степен зависи и Вашето и на дъщеря Ви спокойствие и комфорт.
Автор:
No Comments