Консултация с детски психолог- защо е толкова важно родителите да си сътрудничат със специалистите?

…моята практика в действителност ми е показала, че родители­те на юноши в криза не са „по-лоши“ от останалите. Но често тяхната собствена история е отговорна за пси­хическата им „слепота“ или „глухота“. Те обаче търсят обясненията, които са им убягвали, като сътрудничат на психолозите. И това общуване им дава възможност да заемат нужната дистанция, да склонят да се подложат на преоценка, но и да напредват, понеже нерядко самите те не са изживели истинско юношество.

Така че детският психолог се нуждае от помощта и от раз­бирането на родителите… описва, подрежда и се опитва да въведе малко яснота в привидния безпорядък на смущенията, за да ги разграничи от онова, което е присъщо на самото юношество и което не следва да се лекува. И в по-голяма част от случаите, впрочем, имен­но динамиката на юношеството е обяснението за това как само една или няколко консултации с психоаналитик ще се окажат достатъчни, за да влязат отново нещата в ред. Те могат да предотвратят по-сериозна криза и да спестят немалко грешки, без при това проблемите да се свеждат до медицински или пък да се психиатризират. Предвид казаното, ако нашите юноши са крехки и ако психологическите и психиатрични проблеми заместват някогашните ритуали по преминаване от детството към зрялата възраст, това може би си е социален факт, с отговорността за който ние трябва да се нагърбим.

Интересът на психоаналитиците към юношество­то или към юношите без съмнение е съвсем навременен и уместен в наши дни. Но също така е вярно, че психоа­нализата има известно сходство с юношеството – може да се каже, че дори и при възрастните индивиди, тя повторно отваря процеса на юношество. Като създава среда на нагоните и на желанията да се изразят, пси­хоанализата отправя предизвикателство към възпита­телните принуди от детството, а също така позволява на личността да осъществи траур по неуспехите. Защото в хода на своето протичане, психоанализата раз­движва отново въображението и идеалите, като съще­временно дава възможност да се приеме (и да се понесе) самотата на човешкото същество – същество, което е в развитие и което психоанализата, подобно на истинско­то юношество, се стреми да превърне в зряла личност.

 

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment