Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Екстравагантностите в обличането на юношите

 

Юношата Ви се представя  на семейния обяд или вечеря с продупчени дънки или още по-добре – с халка на ухото.

Накратко, вие реагирате по различен на­чин, за което се укорявате впоследствие. Питате кога всичко това е започнало?

Той (тя) се е обличал по начин, който малко е съответствал на Вашите вкусове, а вие нищо не сте казали. Защото сте били едновременно шокирани и възхитени пред такава смелост: Вие никога не бихте дръзнали да направите същото, а понякога идеята да отидете без врато­връзка на работа ви е спохождала. Тази липса на ре­акция е отворила пътя към провокацията. Както го показва нейната етимология, тази дума призовава за отговор от ваша страна. И при липсата на такъв не­усетно се е извършило едно ескалиране. До момента, в  който Вие реагирате – такава е била желаната цел.

Вашата реакция впрочем не е от значение: ярост, ирония, нараняващи разсъждения. Вие по същество сте ощетеният, защото това, което Ви се поднася под носа, Ви задължава най-сетне да говорите и Вие го правите по принудителен начин. Няма правилна реакция. Или по-скоро – Вашата реакция е добрата, щом става дума за Вашето дете и че Вие ще му пос­тавите граници въпреки Вас самите за негово добро.

Именно личните граници на родителите са тези, ко­ито са поставени на запитване.

 

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Трябва ли да се отстъпва пред юношите?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment