Юношата Ви се представя на семейния обяд или вечеря с продупчени дънки или още по-добре – с халка на ухото.
Накратко, вие реагирате по различен начин, за което се укорявате впоследствие. Питате кога всичко това е започнало?
Той (тя) се е обличал по начин, който малко е съответствал на Вашите вкусове, а вие нищо не сте казали. Защото сте били едновременно шокирани и възхитени пред такава смелост: Вие никога не бихте дръзнали да направите същото, а понякога идеята да отидете без вратовръзка на работа ви е спохождала. Тази липса на реакция е отворила пътя към провокацията. Както го показва нейната етимология, тази дума призовава за отговор от ваша страна. И при липсата на такъв неусетно се е извършило едно ескалиране. До момента, в който Вие реагирате – такава е била желаната цел.
Вашата реакция впрочем не е от значение: ярост, ирония, нараняващи разсъждения. Вие по същество сте ощетеният, защото това, което Ви се поднася под носа, Ви задължава най-сетне да говорите и Вие го правите по принудителен начин. Няма правилна реакция. Или по-скоро – Вашата реакция е добрата, щом става дума за Вашето дете и че Вие ще му поставите граници въпреки Вас самите за негово добро.
Именно личните граници на родителите са тези, които са поставени на запитване.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Трябва ли да се отстъпва пред юношите?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.
No Comments