Авторитетът е необходимост

 

Авторитетът на родителите е необходимост- симптоматично за нашето общество е, че трябва да го призоваваме отново.

Този авторитет в действи­телност е все по-малко „естествен“. Той е опорочен от злоупотребите, които бяха привнесени от тласъка във възпитателната и наказателната сфера от края на XIX и началото на XX век. Психоанализата впрочем, до­принесе за този благотворен тласък. Ала родителите схванаха от него само онази част, свързана с разреша­ването и все-позволението. Въпреки това обаче Франсоаз Долто неизменно съумяваше да накара родителите да проумеят, че една привидна фрустрация винаги се съпътства от възнаграждения в друга област, различ­на от тази, която детето изоставя.

Децата си остават деца и понякога по шумен начин демонстрират нуждата си от авторитет. Родителите отговарят както могат – по своя си, понякога неумел, понякога насилнически начин. И ако насилието не е оправдано, то реакцията е оправдана и не трябва едното да се обявява за невалидно за сметка на другото. Нуждата от авторитет не е нужда от наказание. Тя е потребност от ограничения, от забрани, които зараждащото се желание на децата предизвиква дори със своето наси­лие. Ето защо забраната е заплаха – заплаха преди всич­ко да загубиш любовта на родителите. Затова и деца­та я приемат – те предпочитат най-често да запазят тази любов. Те действително трябва да почувстват, че наистина рискуват да я загубят. И тук именно е парадок­сът на научаването по време на това първо изпробване на силата: наказанието трябва да бъде прието и раз­брано от засегнатия, а това може да се случи само ако коригиращият е убеден в онова, което върши.

Бeнедикт е на 5 години. Тя е единствено и желано дете. Родителите са силно ангажирани – бащата е високопоставен служител, майката – лекар. През уикен­дите те редовно пътуват до фамилната къща, като често вземат и една приятелка на Бенедикт. В неделя бавачката отсъства. Бенедикт най-сетне има родите­лите си изцяло на свое разположение. Случва се беда – телефонът отказва да работи. Бащата, който очаква важно позвъняване и трябва да бъде откриваем във все­ки момент, бързо намира причината – кабелът на теле­фона е прерязан! Той отвежда Бенедикт в кабинета си и обсъжда с нея наказанието. Майката решава да не се намесва, защото в дадения момент отношенията и с Бенедикт са бурни. Бенедикт и баща и излизат от ста­ята. С важен вид момиченцето съобщава, че е наказано за една седмица без телевизия. Край с анимационните филмчета които то, впрочем, обожава. Седмицата ще протече безукорно. Бенедикт остава лъчезарна, види­мо облекчена от това наказание, за което разказва на всеки, който пожелае да я изслуша.

 

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете „НЕ“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment