Обръщение към биологичния баща след раздяла

Въпрос № 4

Публикувано на 27.10.2009, 11:16:40 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте, г-н Стоилов!

Самотна майка съм на дъщеричка на почти две години, която не е припозната от баща си по причина, че той има друго семейство. Аз и той запазихме добри приятелски отношения, имам финансовата му подкрепа, но той рядко намира време да идва да ни вижда. Сега, когато дъщеря ми започва да говори и разбира, съм изправена пред въпроса как да го нарича – дали по име или „тати“… Аз си мисля, че ще объркам представата й за баща, ако му казва „татко“, защото той не е типичен пример за такъв и затова започнах да я уча да го нарича по име, с идеята, че ако станат приятели, когато тя порасне и й кажа кой е биологичният й баща, ако реши, тя ще може да го нарича и „татко“. От друга страна дали тя не трябва да израстне с „тати“, въпреки, че той е някъде другаде? Само да добавя, че той самият е оставил решението на този въпрос на мен. Вие бихте ли могли да ме посъветвате за най-доброто решение за психологическото развитие на детето ми? Благодаря предварително!

 

Отговор:

 

Здравейте,

наистина трудна ситуация…Трудността за мен, основно идва от: „Само да добавя, че той самият е оставил решението на този въпрос на мен…“.Решението по най- важният въпрос, отнасящ се до дъщеря Ви е оставен изцяло върху вашите плещи…

Много рисково е да се даде препоръка в една така объркана ситуация, но ако изходим от базисното разбиране, че децата имат правото върху собствената си история, е добре този мъж да бъде наричан с краткото „баща ти“, защото наричането по име деперсонализира изобщо бащината функция и метафора.

Обяснете и, че с баща и сте се разделили и затова не живеете заедно.По- добре е да чуе истината от Вас, а не да фантазира върху разни демони или „доброжелателни“ подмятания.Когато порастне би могла да диференцира „биологичният ми баща“ и „тате“- фигурата, която (дай боже) след това се е появила и се е грижила за Вашето и нейно добруване.

Ако трудностите продължат, най- добре се обърнете за консултация към детски психолог: както за Ваше спокойствие, така и за „изчистване“ на остатъчни трудности по преработката на съответния процес у дъщеря Ви.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment