Детето е раздвоено в отношението си към родителите

Въпрос № 6

Публикувано на 16.09.2009, 04:46:52 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Синът ми е на 5г. и 7м., чувствително, доста емоционално дете. С баща му сме разделени. Сега той е при него – вече 4 седмица и усещам как погубва неща градени от мен с години. Той не ми помага за възпитанието, а напротив – обърква детето, а сигурно и аз участвам в процеса на объркването. Ще дам само два съвсем пресни примера. Баща му говори, че аз не го обичам и за това съм го изгонила, а той мен мен ме обичал много. Детето е много раздвоено от това. Тази вечер чух за бабата на един негов приятел, че била „дърта вещица“ и детето ми го каза. Той не знае сега къде е истината. Мнението на баща му за него е много важно, а баща му е емоционално неуравновесен човек, сприхав, скандален и аз не мога да се справя с неговото поведение и лош език. Не знам какво да направя. Притеснена съм за психиката на детето, за това и търся помощ от детски психолог. Благодаря за вниманието!

Отговор:

Здравейте,

ситуацията е сложна, с оглед на това, че бившият Ви съпруг все още не е излязъл от ситуацията кой- прав, кой-крив.Може би е добре да поговорите по тези въпроси и да се поемат реални ангажименти по възпитанието на общото Ви дете, без да бъдат намесвани настоящите Ви лични отношения.

Както, неведнъж съм писал, бащата и майката са социална единица, докато мъжът и жената са биологична, и изхождайки от това положение отговорностите и ангажиментите на едните и другите са съвсем различни.

От опит мога да Ви препоръчам този разговор да се води в присъствието на психолог, който ще има триангулираща функция и няма да допусне превес да вземат личните нападки и обиди, вместо да се дискутират наистина важните въпроси, касаещи бъдещето развитие на сина Ви.

Реплика към Стоилов

Публикувано на 16.09.2009, 22:02:18 ч.

Благодаря за съвета! И аз мисля, че двамата трябва да отидем на психолог и то не веднъж, но проблема е там, че изобщо не съм в състояние да го накарам да направи това, както не съм в състояние да го накарам да разговаря с мен за детето, изключвайки нашите лични отношения, емоциите му към мен,комплексите му… За това си мислех дали има смисъл да ходя на психолог аз със детето?

Отговор:

Здравейте,

за сина Ви на този етап е безпредметно да посещава психолог (на този етап- преди Вие, като родители да сте внесли яснота в отношенията си), но помислете дали консултация със специалист няма да бъде полезна за Вас, помагайки да си зададете въпросите, чиито отговори сега имате, но не знаете какво да правите.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.