Въпрос № 15
Публикувано на 22.10.2013, 15:20 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте г-н Стоилов, имам нужда от съвета на детски психолог.
Големият ми син е на 4 години и половина като цяло е жизнерадостно дете и много емоционален…не знам дали това наистина е проблем но постоянно се стряска когато се е загледал в детско филмче или пък се е заиграл и ми се наложи да вляза за нещо в стаята колкото и да се старая да съм внимателна…той подскача с крясък…когато минава по коридора и има нещо което не е свикнал да е там отново се стряска…не знам нормално ли е и….и дали ще отшуми но от бебе си е такъв
нощем се напикава…ако не го вдигна да отиде до тоалетната поне 2 пъти
и главното за което най вече искам да получа отговор е ситуацията с която ни се налага да се справим в момента…преди 6 месеца сменихме жилището си…съответно и градината…той винаги е бил много контактно…и мило дете…в яслата и първата градина…в която бяхме се радваше на вниманието на децата и учителите…на мястото на което живеехме преди нямаше много деца…но си играеше добре и с малките и с големите…но сега е различно…в квартала в който сме сега… родителите са мого мили но децата са отрасли заедно от първите си дни…изградили са си отношенията по между си и някак си той не може да се впише в тях…децата се държат зле с него и го унижават..обиждат го и той не може да разбере защо е така…аз съм от родителите които никога не са се намесвали в отношенията му с останалите деца оставам го сам да отстоява позиците си но не знам дали не бъркам…как да му обясня така че да не страда…страх ме е тези отношения да не го смачкат или комплексират…да не се отразят за напред
иначе в градината се справя добре с адаптацията или поне така казват госпожитеПредварително Ви благодаря доктор Стоилов…надявам се да ми отговорите 🙂
Отговор:
Здравейте,
от описаното излиза, че синът Ви е доста чувствителен, до степен на тревожност в определени моменти. Ако това е така, то едва ли поведението му буди учудване.
Ако добавим и допълнителните фактори: смяна на местоживеене, приятели, детска градина, познати деца и учители, то „уравнението“ почти се изравнява. Почти.
„…аз съм от родителите които никога не са се намесвали в отношенията му с останалите деца оставам го сам да отстоява позиците си но не знам дали не бъркам…как да му обясня така че да не страда…“ Не бихте могла да го оставите да се оправя с нещо, което не знае, как се прави: за да може да отстоява позициите си, особено сред момчета, трябва някой мъж да му обясни и покаже как стават тези неща. Не Вие!
В първото изречение от описанието си, споменавате бегло, без да доразвивате, че се касае за големият Ви син. Това означава, че има и друго по- малко дете. Ако за Вас преместването е основният извор на неразбираемото му за момента поведение, то аз си мисля, че именно наследника, гонещ го по петите, не му дава покой и го кара да се стряска.
No Comments