Въпрос № 13
Публикувано на 19.08.2013, 22:40 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте,
Синът ми е на 6 години и половина. Март месец го у хапа куче на улицата докато отива до магазина. След инцидента минавахме всеки ден по пътя до магазина за да види, че няма нищо срашно и кучето не е вече там. Май месец му се роди сестричка , тоя я обича и е внимателен към нея, но се опитва да привлече вниманието кум себе си непрекъснато.
С течение на времето обаче нещата не се развиха добре. Все повече го е страх от кучета, изпада в паника ако трябва да излезе на вън сам и категорично отказва да го направи.
Не е имало нощно напикаване или кошмари, но се появи една кашлица, по- скоро нещо като прочистане на гърлото, която се опасявам , че е станлаката тик вече.
Моля да ме посъветвате като детски психолог, как да се справим с проблема и най-вече със страха да излиза сам от вкъщи.
Отговор:
Здравейте,
единствено по описаното от Вас, не бих могъл да имам адекватна хипотеза.
Практиката ми показва, обаче, че в подобни случаи, реалната случка не е водеща по отношение на страданието, дори повече: травматизма е „търсен“, тъй като носи вторична полза.
Възможно е двете събития да съвпадат времево и да са трудно отличими, но всъщност, раждането на сестричката да е събитието, с по- голяма тежест, което се покрива от случая с кучето.
Написаното по- горе, разбира се са единствено размисли, имащи за основа писмото Ви, които е възможно и да са напълно погрешни.
При всяко положение, потърсете консултация с детски психолог, понеже което и от двете събития, да е тревожно за детето, при липса на адекватно слово, би могло да остави трайни следи у него.
No Comments