Трудна адаптация след емиграция и поява на сестри

Въпрос № 1

Публикувано на 18.01.2013, 02:01 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте,Докторе!Ще започна малко отдалеч,но мисля че доста неща се отразиха зле на моя син.Преди години заминахме аз и мъжът ми за чужбина и ставихме 3 год си син на грижите на моите родители.Не искам да кажа нищо лошо те се грижуха доста добре за него дори мисля прекалено.След година и половина го взехме при нас,но сякаш не беше същото дете.Знаеше че сме неговите мама и татко но сякаш не ни помнеше.Оставихме едно спокойно и послушно дете ,което си играеше и слушаше всички у дома.Когато пристигна при нас не гововеше много ,не искаше да прави нищо от това което му казвахме,не искаше да се мие ,не искаше да се разхожда ,не искаше да си прибира играчките изобщо нищо и не само че не помнеше много неща сварзани с нас когато сме били заедно ,но сякаш се страхува .Аз бях бременна с второто ни дете и когато се роди вниманието падна върху него,а синът ни все така трудно изпълняваше това което му казвахме.С течение на времето това се задълбочи започнахме да си викаме и да се караме.Тои тръгна на предучилищна и страховете ми се увеличиха,но се оказа че там той се справя много добре имаше приятели и нови игри.Но проблема у дома си остана.Не говори много не иска да ни слуша ,когато го питаме защо прави така отговаря с незнам ,неискам да говоря и това е .Говорим ,говорим ,но нищо той не ни чува.Вече е на 8 но няма доверие като че ли в нас ,не споделя много и все мисля че се страхува но не мога да разбера от какво.Много трудно става всеки ден ,изнервени сме всички караме се викаме имаме и трето дете все още са малки две момичета са но не искам и с тях да се случи така .Моля кажете ни като детски психолог, къде грешим, сигурно във всичко но вече съвсем съм объркана и не мога да намеря правия път.

 

Отговор:

Здравейте,

действително, сложна ситуация се е наложило да разрешава синът Ви: първоначално сте заминали със съпругът си и дълго време не сте се виждали. Имаше ли нужното слово, а не просто уведомителни думи? Неминуемо детето си е задавало въпроси относно това до колко и как е обичано.

След това се оказва, че ще става батко, което пък още повече засилва съмненията: „Ами, защо, щом ме обичат искат да си имат още едно дете??? А, когато се роди, кого ще обичат повече?…“

Налага му се да преживее траур на два пъти: веднъж, когато заминавате (защото времето няма еднакво измерение и значение за децата и за възрастните), и втори път, когато се налага да се раздели с баба и дядо, които колкото и да адекватни, неминуемо са се „постарали“ да бъдат по- предпочитаните от мама и тате…

Настоящето състояние е един апел, а не завършен продукт, и като такъв трябва да бъде мислен и разбран адекватно, за да не се задълбочи като симптом или пък да избухне с нова сила след време.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment