Отвращение от храната и капризничене

Въпрос № 8

Публикувано на 22.11.2011, 19:21:31 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте доктор Стоилов!Синът ми е на 4 години и имаме проблеми с храненето.Първоначално смятах,че проблемът е злоядо дете, но някои негови реакции ме навеждат на друга мисъл.Началото беше,когато отказваше да се храни самостоятелно и все още се борим с това.Сега когато седне на масата и види храната започва да се потриса гнусливо,без значение какво е сервирано.Често докато яде започва да му се гади, дори от неща ,които по принцип обича.Имам усещането,че самият акт на хранене е наказание за него.През цялото време прави всичко възможно да го отложи във времето.Пробвах да го оставя да яде каквото и когато поиска,но нямаше особен ефект.Притеснява ме и факта,че получи анемия независимо от всички сиропи за апетит,които пробвах.

Моля, дайте ми съвет. Предварително благодаря!

 

Отговор:

 

Здравейте,

Сложна е ситуацията, която описвате, особено пък щом има наличие и на анемия. Тук, от първостепенно значение е мнението на специалистите, преглеждали детето Ви- т.е. трябва да знаем касае ли се органика, или по- скоро става дума за психосоматика?

Най- добре е да поговорим лично, но ако нямате възможност да дойдете, разкажете по- подробно Вашата и историята на сина си, като започнете още преди раждането, раждане, захранване, отбиване, проговаряне, прохождане, тонус, интереси, отношения в семейството, и изобщо всичко, което смятате , че би повлияло съществено или не.

Всъщност, проблемът с липса на апетит и съмнения за анемия при децата, е доста по- широко разпространен, от предполагаемото и, колкото и абсурдно да Ви звучи корените доста често се намират в „имаме проблеми с храненето“, както самата Вие сте написала.

 

Ще си позволя да добавя и мнението на колегата си- г-жа Влъчкова, която активно се занимава с изследването на този проблем:

 

Здравейте,

Пиша Ви от позицията на родител, въпреки че съм и специалист в областта на въпросът, който поставяте. Ще ви отговоря на поставения въпрос, като се опитам да разкажа накратко моят опит с храненето на 4 годишният ми син.

Опитът ми за контрол над неговото хранене, доведе до ситуацията в която се намирате вие. Синът ми не желаеше да се храни сам и се втрисаше при видът на доста храни. Реших, че е крайно време да го оставя сам да решава – дали да се храни или не, изхождайки от идеята, че когато човек е гладен – яде. Да обаче, когато сме фокусирани върху храненето на нашето дете – то забравя какво е сам да поискаш и желанието да е само твое. И така сложих чинията с ядене пред него и отправих поглед към телевизора, а не както обикновенно към него. Храната е пред теб, ако искаш, яж. Той започна да говори за това, че не може сам да държи лъжицата, за това че вече се е нахранил и т.н. За детето е много лесно да играе с тревожността на майка си. Постоянно ме следеше с поглед и беше видимо учуден, че аз не показвам интерес към неговото нехранене. Естествено е че нещата не стават от първият път и се изисква постоянство от ваша страна. Освен това, трябва вътрешно да сте убедена, че храненето е един естествен процес, който трябва да бъде оставен да се прояви в детето по естествен път. Ако нямате тази убеденост, детето интуитивно ще долови това.

Отказът на детето да яде тогава, когато изискват родителите, е една от първите прояви на неговото независимо „аз“. Принужденията в мека форма като уговаряне, убеждаване, настойчиви повторни предложения са израз на неуважение към неговите желания.

Храната не е средство за постигане на послушание и не е средство за наслада; храната е средство за живот.

Инстинктът на детето винаги точно и своевременно ще му покаже какво, кога и колко, в какво съчетание да изяде или да изпие. Бъдете уверени – неговият организъм знае това по-добре от вас и от който и да е било лекар.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment